Лоис Бюджолд - Комар

Почти не усети ускорението, докато фериботът тръгваше. Сложи в четящото си устройство диска за имуществено и финансово управление, който съветникът й бе препоръчал, и се облегна на възглавниците. Съветникът бе потвърдил предположението на Воркосиган, че дълговете на Тиен могат да бъдат покрити само със собственото му имущество. След десетгодишен брак щеше да си тръгне с празни ръце, точно както беше встъпила в него. С изключение на натрупания ценен опит… тя изсумтя презрително. След като размисли обаче, реши, че предпочита да не дължи нищо на Тиен. Нека всички дългове бъдат опростени.

Дискът върху имущественото управление беше сух и скучен, но след като си научеше домашното, си бе приготвила за награда диск върху ескобарските водни градини. Вярно, че на този етап нямаше пари, които да управлява. Още нещо, което трябваше да се промени. Знанието може и да не беше сила, но незнанието със сигурност беше слабост, както и бедността. Беше крайно време да спре да се възприема като дете сред възрастни. „Веднъж вече преклоних глава. Това никога няма да се повтори.“

Прочете едната книга и преполови другата, почерпи се с два часа спокойна дрямка, после се събуди и се оправи точно преди фериботът да започне маневри за влизане в док. Събра си нещата в сака, метна го през рамо и отиде да погледа през люковете в панорамната зала, докато се приближаваха към станцията за прехвърляне и скоковия възел.

Станцията беше построена преди почти сто години, когато подновени изследвания на възления проход бяха довели до преоткриването на Бараяр. Изгубената колония била открита в края на сложен многоскоков маршрут, съвсем различен от онзи, по който били дошли първите колонисти. Станцията била обновена и разширена в периода на сетаганданското нашествие. Комарците бяха дали на гем-лордовете право на преминаване в замяна на огромни търговски концесии из цялата Сетаганданска империя, както и на дял от очакваните печалби от завоеванието — сделка, за която по-късно платили скъпо. Последвал сравнително спокоен период, докато бараярците, обучени в жестокото училище на сетаганданската окупация, на свой ред не се изсипали на Комар.

Под новото бараярско имперско управление станцията отново се бе разраснала, превръщайки се в огромна и хаотична структура, приютяваща повече от пет хиляди души обслужващ персонал, техните семейства, както и променлив брой транзитно преминаващи, и всяка седмица обслужваше стотици кораби по единствения маршрут към и от затънтения Бараяр. В момента се строеше нов, много дълъг док за пристан, който стърчеше като протегнат пръст от бодливата конструкция. Бараярската военна станция висеше като ярка точка в далечината, хванала във вилка невидимата петизмерна точка за скок. В момента половин дузина кораби се движеха между гражданската станция и точката за скок, маневрираха към и извън доковете, а два местни товарни кораба пухтяха, понесли съдържанието на трюмовете си към някоя от другите скокови точки. После и самият ферибот се плъзна в дока и огромната станция закри панорамата от погледа на Екатерин.

Пътниците бяха минали през досадните митнически процедури още при качването си в орбита около Комар и сега се заизсипваха бързо от ферибота. Екатерин направи справка с холокубчето с карта на станцията, без което трудно би се оправила в невероятния лабиринт на това място, и тръгна да запази хотелска стая, където да остави багажа си, а по-късно и да пренощуват с вуйна й преди обратния полет към Комар. Хотелът приличаше по-скоро на общежитие, стаята беше малка, но тиха. Екатерин се надяваше, че ще свърши работа, колкото бедната вуйна Вортис да се съвземе от скоковата си болест преди последния етап от пътуването. Искаше и тя да се бе радвала на същия лукс при собственото си пристигане тук. Знаеше, че на професорката няма да й е до ядене, така че спря да хапне набързо в една закусвалня близо до хотела и отиде да чака приставането на кораба й в най-близката зала за посрещачи.

Избра си място с добър изглед към херметичните врати и разсеяно си помисли, че би трябвало да си вземе четящото устройство, за да се занимава с нещо в случай, че корабът има закъснение. Но станцията и пътниците достатъчно ангажираха вниманието й. Къде отиваха всички тези хора и защо? Най-любопитни й бяха галактиците, които се познаваха от пръв поглед по странните си одежди. Какви бяха — бизнесмени, дипломати, бегълци или туристи? За целия си живот Екатерин беше видяла два свята. Щеше ли някога да види и други? Два, напомни си тя, е с един повече, отколкото повечето хора виждаха за целия си живот. „Не бъди алчна.“