Лоис Бюджолд - Комар

Изтракване.

— Няма кой знае какво, писалки и подобни неща, но реших, че сигурно ще искате видеоалбума с холоснимки на вас и на сина ви.

— Да, наистина.

— Всъщност посещението ми не е единствено с цел да разчистя офиса на администратор Ворсоасон. — Вение си пое дълбоко дъх. — Исках да говоря с вас на четири очи.

Майлс, който тъкмо се канеше да влезе в кухнята, замръзна на място. По дяволите, от ИмпСи бяха разпитали Вение и той се бе оказал чист, нали така? Каква ли нова тайна се канеше да разкрие, и то точно пред Екатерин? Ако Майлс влезеше, нямаше ли Вение да промени решението си?

— Ами… добре. Седнете, моля.

— Благодаря. — Стържене на столове.

Вение започна наново:

— Мислех си колко неудобно трябва да е положението ви тук след смъртта на администратора. Съжалявам, но през всичките тези месеци нямаше как да не забележа, че нещата между вас и покойния ви съпруг не вървяха.

— Тиен… беше труден човек. Нямах представа, че си личи.

— Тиен беше истински задник — откровено заяви Вение. — Това си личеше. Извинете. Но е вярно и ние и двамата го знаем.

— Това вече няма значение. — Тонът й не беше окуражаващ.

Въпреки това Вение продължи:

— Чух как проиграл пенсията ви. Смъртта му ви хвърли в чудовищно положение. Разбрах, че сте принудена да се върнете на Бараяр.

Екатерин каза бавно:

— Възнамерявам да се върна на Бараяр, да.

"Би трябвало да се изкашлям — помисли си Майлс. — Да се спъна в балконския стол. Да се втурна през вратата и да извикам: „Я, Вение, каква неочаквана среща!“ Вместо това той започна да диша през устата за по-тихо.

— Осъзнавам, че моментът не е подходящ да повдигам този въпрос, че е твърде скоро — продължи Вение. — Но ви наблюдавам от месеци… Начинът, по който се отнасяха с вас — на практика като към затворник в един традиционен бараярски брак. Не знам доколко доброволно сте приемали затворничеството си, но сега… мислили ли сте да останете на Комар? Да не се връщате обратно в килията си? Имате този шанс да избягате, ако ме разбирате.

Майлс усещаше как сърцето му излиза от ритъм и подхваща канонадата на панически страх. Накъде биеше Вение, по дяволите?

— Аз… от финансова гледна точка… билетите ни до Бараяр се поемат от посмъртната застраховка. — Пак същата тиха предпазливост.

— Мога да ви предложа алтернатива. — Вение преглътна. Майлс можеше да се закълне, че е чул тихия гъргорещ звук в тънкия му врат. — Омъжете се за мен. Така ще получите законовата защита, необходима ви, за да останете тук. И никой няма да може да ви принуди да се върнете. Аз ще ви издържам, докато завършите образованието си и си стъпите на краката — ботаника или химия, или каквото друго си изберете. Можете да постигнете толкова много. Не мога да ви опиша как ми се обръщаше стомахът, като гледах такъв голям човешки потенциал да се похабява заради онзи бараярски шут. Давам си сметка, че за вас връзката ни ще започне като брак по сметка, но като за всеки вор, подобна идея със сигурност не ви е чужда. А може да прерасне и в нещо повече, с течение на времето, убеден съм, че е възможно. Знам, че е твърде скоро, но скоро вие ще си заминете и тогава ще е твърде късно!

Вение спря да си поеме дъх. Майлс се преви на две, устата му зееше отворена в безмълвен вик. „Моите думи! Моите думи! Това бяха моите думи, по дяволите!“ Беше очаквал ворски съперници за ръката на Екатерин да се заизсипват на рояци веднага щом вдовицата стъпи във Ворбар Султана, но боже мой, та тя дори още не беше излетяла от Комар! Не беше мислил за Вение или за друг комарец като за възможна конкуренция. Не, Вение не беше конкуренция — идеята за него като за конкуренция беше смешна. Майлс имаше повече власт, социални преимущества, пари, положение, които да сложи в краката й, когато моментът най-после узрееше — Вение дори не беше по-висок от Екатерин, беше най-малко с четири сантиметра по-нисък…

Единственото, което Майлс не можеше да предложи, беше живот далеч от Бараяр. В това Вение имаше предимство, което Майлс никога не би могъл да стопи.

Последва дълго, ужасяващо мълчание, по време на което Майлс крещеше наум: „Кажи не, кажи не! Кажи НЕ!“

— Много любезно от ваша страна — най-накрая каза Екатерин.

„Какво, по дяволите, трябва да означава това?“ Дали и Вение си задаваше същия въпрос?

— Любезността няма нищо общо. Аз… — Вение се изкашля отново — много ви се възхищавам.

И побърза да добави:

— Кандидатирах се за поста на административен ръководител на тераформирането тук. Мисля, че шансовете ми са добри. Заради хаоса в отдела, от щаба сигурно ще предпочетат да има известна приемственост. Ако пък калта е опръскала и невинните наред с виновните, ще направя всичко, което е необходимо, за да получа още една възможност, шанс да изчистя професионалната си репутация — мога да превърна сектор „Серифоза“ в истинска витрина, знам, че мога. Ако останете, мога да ви осигуря акции с право на глас. Можем да го направим заедно — можем да превърнем това място в градина. Останете тук и ми помогнете да построим един свят!