Лоис Бюджолд - Комар

— Имаш ли достатъчно информация от инвентарния списък, за да възстановиш енергийното му захранване? На този етап би трябвало да сме в състояние да възстановим пълната картинка, нали?

— Може би. Със сигурност ще ни даде някои параметри. Колко енергия? Постоянна или фазова? В „Болън“ трябва да знаят, иначе не биха могли да вградят подходящия съединител… — Той се разрови отново в спецификациите и впери замислено поглед в една сложна диаграма.

Майлс зачака и когато усети, че повече не е в състояние да издържа почтителното мълчание, без главата му да се пръсне, каза:

— Да, обаче какво прави това нещо?

— Точно каквото изглежда, вероятно. Генерира петизмерно изкривяващо поле.

— Което прави какво? На какво?

— Хм. — Професорът се облегна във въртящия се стол и потърка измъчено брадичката си. — Отговорът на тези въпроси може да отнеме известно време.

— Не можем ли да направим компютърни симулации?

— Можем, разбира се. Но за да получиш правилния отговор, първо трябва да оформиш правилно въпроса си. Трябва ми… трябва ми физик математик, специалист по теория на петизмерното пространство. Навярно доктор Рива ще помогне. От университета в Равноденствие.

— Тя е комарка. ИмпСи ще се противопостави.

— Да, но затова пък е тук, на планетата. И преди съм се консултирал с нея, когато разследвах един политически подозрителен инцидент при скок по маршрута към Сергияр, беше преди две години. Нестандартното й мислене е по-добро от това на всички петизмерници, които познавам.

Майлс беше останал с впечатлението, че всички експерти по петизмерна математика мислят нестандартно в сравнение с останалата част от човечеството, но все пак кимна.

— Искам я и ще я имам. Но преди да я измъкна от уютното й академично ежедневие, мисля лично да посетя онези приятелчета от „Болън“. Твоят полковник Гибс е много добър, но едва ли се е сетил за всички възможни въпроси.

Майлс се замисли дали да не отрече личните си права на собственост върху ИмпСи и служителите й. Трябваше да признае обаче, че понастоящем всички го приемаха като ревизора за връзка с ИмпСи, както приемаха Вортис като главния инженерен експерт по случая. „Това е проблем от компетенцията на ИмпСи — представи си той как заключават колегите му на някоя бъдеща сбирка. — Дайте го на Воркосиган.“

— Добре.

Пътуването до завода на „Дизайн Болън“ не се оказа толкова интересно, колкото Майлс се бе надявал. След кратък преход с подорбитална совалка до някакъв купол един сектор западно от Серифоза, Майлс и Вортис се озоваха лице в лице с разстроените собственици на „Болън“. По искане на ИмпСи те вече бяха отворили всичките си архиви и почти нямаше какво друго да предложат на имперските ревизори. Хората от администрацията познаваха само финансовите и договорни подробности, свързани с митичния „частен изследователски институт“ на Суда, който уж беше дал поръчката. Няколкото техници, работили в производствения цех, не можаха да добавят кой знае какво към спецификациите, с които Вортис вече разполагаше. Ако и липсващият инженер беше бил в същото неведение относно истинската самоличност на клиента и целта на устройството като останалите служители на „Болън“, значи не бе имал причини да бяга. „Дизайн Болън“ не бяха извършили никакво престъпление, или поне Майлс не можа да открие такова.

Все пак техниците си спомниха някои от датите, когато хора, отговарящи на описанията на Суда, Капел и Радовас, бяха идвали в завода. Най-категорични бяха за последното появяване на Суда — миналата седмица. Началникът им никога не ги бил канил на тези работни срещи. Било им казано да не обсъждат странните неклинови генератори извън работната си група, защото устройствата били експериментални и още не били патентовани, един вид търговска тайна, която скоро щяла да даде печалба (или загуба). Както вървели нещата, цялата работа им намирисвала по-скоро на загуба, отколкото на печалба.

Клиентите винаги си прибирали сами завършените устройства, вместо да поръчват доставката им на място. Майлс си отбеляза да провери дали в „Остатъчна топлина“ са разполагали със свой собствен едрогабаритен транспорт, и ако не, да накара хората от ИмпСи да проверят всички наемани напоследък подемници, достатъчно големи, за да транспортират последните два генератора.

Докато душеше из завода, след като професорът беше превключил на инженерен жаргон с двуезичните, Майлс усети как все повече клони в полза на хипотезата, че главният изпълнителен инженер е изчезнал по собствено желание. При по-внимателен оглед се оказа, че много от личните бележки на човека очевидно са изчезнали заедно с него. Заводската охрана на „Болън“ не беше на военно равнище, но би било прекалено предположението, че притиснатите от времето комарци на Суда първо са убили човека, а после преспокойно и с хирургическа прецизност са изтрили всичките липсващи компютърни файлове от всичките комтабла, в които са се намирали, при това без помощ отвътре. Както и да е, Майлс не искаше човекът да лежи мъртъв в някоя канавка. Искаше го съвсем жив и пред хипоспрея на Тумонен. Точно там беше проблемът — хората вече очакваха да ги разпитват с фаст-пента. Съвременните конспиратори бяха много по-предпазливи от колегите си в лошото старо време на обикновени физически изтезания. Ако преди три дни някой му беше казал, че Гибс ще му поднесе на тепсия пълните спецификации на тайното оръжие на Суда, Майлс със задоволство щеше да реши, че случаят му е кажи-речи приключен. Ха!