Лоис Бюджолд - Комар

— Чудесно. — Майлс се усмихна извинително на Екатерин, изпи на екс остатъка от кафето си и стана. — Ще се справите ли сама днес, мадам Ворсоасон?

— Да, разбира се. Чака ме доста работа. Имам уговорена среща със съветник по имуществено право, както и куп неща за разпределяне и опаковане… охранителят няма да идва с мен, нали?

— Не, освен ако вие не пожелаете. Ще оставим един човек на пост тук, с ваше разрешение. Но ако нашите комарци са искали заложници, още първата нощ можеха да вземат мен и Тиен. — И да се обзаведат с многократно по-големи проблеми. „Само да го бяха направили“ — със съжаление си помисли Майлс. Разследването нямаше да зацикли така. Онзи Суда беше дяволски умен.

— Ако мислех, че двамата с Ники ви заплашва и най-малката опасност… — „Щях да измисля някакъв начин да ви използвам за примамка…“ Не, не! — Ако се чувствате и в най-малка степен застрашени, веднага ще прикрепя някой към вас.

— Не, няма нужда, наистина.

Пак онази неуловима усмивка. Майлс чувстваше, че с удоволствие би посветил остатъка от сутринта да изучава всички неуловими изражения на устните й. „Списъци с оборудване. Ще изучаваш списъци с оборудване.“

— В такъв случай ви пожелавам приятен ден, мадам.

Лорд ревизор Вортис, след като се бе запознал набързо с новото развитие, бе предпочел да разположи личната си щабквартира в експерименталната станция на Отпадъчна топлина. Майлс трябваше да признае, че от гледна точка на секретността, мястото е подбрано отлично. Нямаше вероятност някой да се озове там случайно, нито да се мотае незабелязан из пустошта наоколо. Е, той и Тиен го бяха направили, но тогава вниманието на хората вътре беше насочено другаде, а и Тиен явно бе притежавал необикновен късмет, граничещ с някаква извратена форма на гениалност. Майлс се чудеше с кое от двете Суда се е сдобил по-напред — дали служебният достъп до такъв идеален терен за секретна дейност е породил идеята за тайния му проект, или идеята е била първа и едва след това си е осигурил подходящото повишение, за да поеме контрола над станцията? Това беше само един от дългия списък с въпроси, които изгаряше от нетърпение да му зададе под влиянието на фаст-пента.

След като въздушната кола достави двамата ревизори на място, Майлс отиде първо да провери напредъка на своите — или по-скоро на инженер-майора от ИмпСи Д’Емори — екипи по инвентаризацията. Дежурният сержант обеща, че до края на деня ще приключат с досадните идентификация, преброяване и повторна проверка на всеки преносим обект на територията на станцията. След това Майлс се върна при Вортис, който си бе свил нещо като инженерно гнезденце в една от дългите работни стаи на горния етаж на административната сграда, с големи маси, много светлина и множащ се боен ред от мощни комтабла. Професорът изръмжа някакво приветствие иззад цветните изображения на множество математически проекции, които се редяха като спагети над видеоплочата му. Майлс седна зад друго комтабло, за да прегледа растящия списък от реални обекти, които, според полковник Гибс, бяха платени от отдел „Отпадъчна топлина“, но понастоящем не се намираха на нито едно от местата, прилежащи към този отдел, с надеждата, че подсъзнанието му ще навърже наличните части в някой познат артилерийски модел.

След малко професорът изключи холоизображението и въздъхна.

— Е, няма съмнение, че са сглобявали нещо. Екипите горе са прибрали още фрагменти вчера, повечето стопени.

— Въпросът е дали инвентаризацията ни показва едно нещо, което е било унищожено заедно с Радовас, или две неща — каза Майлс.

— О, бих казал две, поне две. Макар че второто може да не е било сглобено докрай. Ако премислиш нещата от гледната точка на Суда, излиза, че е имал много лош месец.

— Да, в случай че цялата онази каша горе не е била някаква наистина откачена самоубийствена мисия или вътрешен саботаж, или… и къде все пак е Мари Трогир, по дяволите? Не съм сигурен, че и самите комарци знаеха къде е. Когато говорих със Суда, имах усещането, че се мъчи така да извърти разговора, че да разбере дали аз знам нещо за нея. Освен ако не е било поредният му опит да ни прати за зелен хайвер.

— Някакви идеи от инвентарния списък?

— Мм, не е точно това, което търся. В окончателния доклад от аутопсията на Радовас се споменава за известни клетъчни изменения в добавка към тежката — умишлено използвам този термин — увреда. Те донякъде ми напомнят за онова, което се случва с човешкото тяло, когато пострада от близък досег с гравитационен имплодиращ лъч. Директното попадение не може да се сбърка, разбира се, то е очевидно по един твърде кървав и натрапващ се начин, но близкият досег може да убие, без да взривява тялото. Още откакто видях резултатите от клетъчното сканиране на Радовас, се питам дали Суда не е преоткрил гравитационната имплодираща пика, или някое друго гравитационно бойно оръжие. Намаляването им до портативни размери за лично въоръжение е отдавнашна мечта на оръжейните специалисти. Но… списъкът с частите не потвърждава тази моя идея. Сред другите неща има и голямо количество трансмитерно оборудване за мощен енергиен пренос, но проклет да съм, ако знам към какво са щели да пренасят въпросната енергия.