Лоис Бюджолд - Комар

Майлс изпсува.

— Крие се от разпит с фаст-пента, без съмнение. Освен ако не открием трупа му в някоя канавка. На този етап не можем да изключим нито една от двете възможности. Предполагам, че сте издали заповед за задържането му?

— Разбира се, милорд. Да пратя ли всичко, до което се добрахме тази сутрин, по обезопасения ви канал?

— Да, моля — каза Майлс.

— И най-вече техническите спецификации — вметна Вортис над рамото му. — След като ги погледна, може би ще искам да си поговоря с хората от „Болън“, които все още са там. Мога ли да разчитам, че ИмпСи ще се погрижи никой от тях да не замине на импровизирана ваканция преди да съм се свързал с тях, полковник?

— Вече е направено, милорд.

Все така самодоволен, Гибс се изключи и образът му бе заменен от обещаните финансови и технически данни. Вортис се опита да пробута финансовата част на Майлс, който бързо-бързо я сложи на файл и отиде да хвърли един поглед на техническите спецификации, с които се занимаваше професорът.

— Ох — каза Вортис, когато, след повърхностен първоначален оглед, успя да превърне информацията в схематична холовидна проекция, която се въртеше бавно в цветно триизмерно изображение над видеоплочата. — Какво, по дяволите, е това?

— Надявах се ти да ми кажеш — отбеляза Майлс — беше негов ред да виси зад стола на професора. — Със сигурност не прилича на нито една неклинова тръба, която съм виждал. — Въртящите се във въздуха линии оформяха нещо, което приличаше на мелез между тирбушон и фуния.

— Всички модели имат дребни разлики помежду си — отбеляза Вортис, след като изведе още четири фигури, които увиснаха зад първата. — Ако се съди по датите, всеки следващ модел е бил с по-големи размери от предишния.

Според указаните отстрани габарити първите три бяха били сравнително малки — два метра дълги и около метър широки. Четвъртият беше два пъти по-голям от третия. Петият — навярно четири метра в най-голямата си ширина и шест метра в дължина. Майлс си представи вратите на монтажната зала в съседната сграда. Където и да беше доставен последният — преди месец? — не беше било тук. А деликатно устройство с прецизна настройка като неклиновата тръба не се оставя на открито да го вали дъждът и да го духа вятърът.

— И тези неща генерират неклинови полета? — попита Майлс. — В каква форма? При двойките тръби за скокови кораби полетата се завъртат в противоположни посоки и нагъват кораба през петизмерното пространство. — Той протегна ръце с дланите нагоре, после ги събра. Според метафората, която бе използвал, полето се обвиваше около кораба, създавайки петизмерна игла с безкрайно малък диаметър и неограничена дължина, която пробиваше и се провираше през районите на петизмерна слабост, наречени възлени проходи, след което се развиваше в триизмерния космос от другата им страна. През последния му семестър в Академията им бе демонстрирано и едно по-убедително математическо обяснение, чиито подробности — с които не му се бе наложило да се занимава нито веднъж впоследствие — се бяха изпарили от главата му малко след държавния изпит. Това беше много преди криосъживяването му, така че поне за този провал на паметта си не можеше да вини иглената граната. — Преди ги разбирах тези неща… — жално промърмори той.

Въпреки красноречивия намек професорът не се впусна в опреснителна лекция. Просто си седеше на стола, опрял брадичка върху дланта си. Миг по-късно се наведе напред и извика шеметна последователност от информационни файлове, натрупани при разследването на вероятната причина.

— А, ето! — Появи се някаква сложна диаграма. От едната й страна се точеше дълъг списък от елементи и проценти. След кратко търсене из данните на „Болън“ се появи още един, по-кратък списък и професорът се засмя доволно.

— Какво има? — попита Майлс.

— Не очаквах да извадя такъв късмет. Това — той посочи към първата диаграма — е анализ на химическия състав на един силно стопен и обезформен голям фрагмент, който открихме горе. Съставът му е почти същият като на четвъртото устройство тук. Цифрите, които не съвпадат напълно, отразяват количеството на по-леките и летливи елементи, които биха се изгубили при подобно топене. Хм. Не вярвах, че ще успеем да реконструираме първоначалния вид на това нещо. А сега дори не се налага да го правим.

— Ако това е четвъртият — бавно каза Майлс, — къде е петият?

Професорът вдигна рамене.

— Където са първият, вторият и третият.