Лоис Бюджолд - Комар

Вечерта Майлс и Вортис се прибраха в апартамента на Екатерин прекалено късно за вечеря, но навреме за домашно приготвения десерт — очевидно съобразен с вкусовете на професора, — който съдържаше шоколад, сметана и огромно количество орехи. Всички се настаниха около кухненската маса и се посветиха на кулинарната наслада. Каквито и преживявания да бе имал Ники със съучениците си през изминалия ден, те не се бяха отразили на апетита му, забеляза с одобрение Майлс.

— Как беше училището днес? — попита го той и моментално се засрами, че такава смъртно досадна баналност се е отронила от устата му, но как иначе да разбере, в края на краищата?

— Добре — отговори Ники; устата му бе пълна със сметана.

— Мислиш ли, че ще имаш някакви неприятности утре?

— Не. — Тонът му се бе върнал към нормалното предпубертетско бдително безразличие. Нямаше и помен от задъханата паникьосана пискливост, която се бе прокрадвала в гласчето му сутринта.

— Хубаво — дружески кимна Майлс. Очите на Екатерин се усмихваха, забеляза той след един кос поглед. „Хубаво.“

След като Ники изгълта десерта си и изхвърча в галоп от кухнята, тя попита закачливо:

— А как беше работата днес? Чудех се дали закъснението ви означава напредък, или тъкмо обратното.

„Как беше работата днес.“ Тонът й, изглежда, целеше да извини прозаичното естество на въпроса. Майлс се зачуди как да й обясни, че го намира за изключително приятен и би се радвал да го чуе отново. И отново, и… Парфюмът й изпълваше животинската част от мозъка му с желание да легне по гръб и да залае радостно, а дори не беше сигурен, че си е сложила парфюм. Тази разтапяща мозъка му смесица от сласт и домашарство беше съвсем нова за него. Е, наполовина нова — знаеше как да се оправя със сластта. От двете домашарството беше вирусът, прецакал от засада защитните му рефлекси.

— Напреднахме до нови и смайващи нива на объркване — каза й Майлс.

Професорът отвори уста, затвори я, после пак я отвори и каза:

— Това май обобщава ситуацията. Хипотезата на лорд Воркосиган се оказа вярна. Присвояването е имало за цел да финансира производството на… ново по същността си устройство.

— Тайно оръжие — поправи го Майлс.

Очите на професора засвяткаха развеселено.

— Уточни термините си. Ако е оръжие, то коя е мишената му?

— Толкова е тайно — обясни Майлс на Екатерин, — че дори не можем да разберем какво прави. Така че съм поне наполовина прав. — Хвърли поглед към посоката, в която беше изчезнал Ники. — Да разбирам ли, че нещата са се успокоили след края на тазсутрешния бунт?

— Да. Бях почти сигурна, че ще стане така — каза Екатерин. — Толкова съм ви признателна за помощта, лорд Воркосиган. Благодаря ви, че…

На вратата се позвъни, което спести на Майлс заформящото се неудобство. Екатерин отиде да отвори и професорът я последва, което попречи на Майлс да изпробва планираната си домашарска контрареплика: „Как мина при съветника по имуществено право? Бях сигурен, че ще се справите.“ Охранителят от ИмпСи още стоеше на пост в коридора, напомни си Майлс — не му трябваше да прави публично представление. Скъта репликата на сигурно място в главата си за по-нататъшно ползване, натисна контролното табло за дехерметизация на вратата и излезе на балкона.

Както слънцето, така и слънчевото огледало бяха залезли преди часове. Единствено градът излъчваше мека светлина в мрака. Редки пешеходци пресичаха парка долу — влизаха и излизаха от сенките, бързаха от и към спирката на колите или се разхождаха бавно по двойки. Майлс се облегна на парапета и се загледа в една небързаща за никъде двойка — неговата ръка преметната през раменете й, нейната увита около кръста му. При нулева гравитация подобна разлика в ръста щеше да е без значение. Как ли се справяха с тези неща живеещите в космоса четириръки? Навремето се беше запознал с една четириръка музикантка. Сигурен беше, че трябва да има четирирък еквивалент на тази универсална човешка прегръдка…

Лениво завистливите му размишления бяха прекъснати от гласове, долитащи откъм апартамента. Екатерин посрещаше гост. Мъжки глас, комарски акцент — Майлс изтръпна, разпознал бързата реч на заекоподобния Вение.

— От ИмпСи освободиха личните му вещи по-скоро, отколкото очаквах. Полковник Гибс каза, че мога да ви ги донеса.

— Благодаря, Вение — отвърна Екатерин с тих глас, който Майлс се бе научил да свързва с пристъпите й на болезнена предпазливост. — Просто оставете кутията на масата, моля.