Лоис Бюджолд - Комар

Имаше военна маневра, с помощта на която можеше временно да се наруши проходимостта на даден възел. За тази цел трябваше да се жертва един кораб — и неговият пилот — по време на скок. Но постигнатият по този начин срив беше краткотраен. Да, възлените проходи се отваряха и затваряха, но те бяха астрономически явления като звездите, съществуващи по разписание и работещи с енергии, които човекът все още не можеше да контролира.

— Не можете да го направите — малко по-твърдо заяви Екатерин. — Какъвто и срив да предизвикате, рано или късно възелът отново ще стане проходим и тогава ще сте загазили двойно повече от сега. — Освен ако конспирацията на Суда не беше само върхът на айсберга и съществуваше огромен и координиран план целият Комар да се надигне срещу бараярското управление в нов комарски бунт. Нова война, още кръв под стъклени похлупаци — от куполите на Комар може и да я хващаше клаустрофобията, но при мисълта комарските й съседи да бъдат подложени на унищожение в поредния рунд на тази безкрайна борба, стомахът й се обръщаше в пристъп на гадене. Бунтът се бе отразил зле и на бараярците. Ако бъдеха възпламенени нови враждебни действия и ако продължаха достатъчно дълго, Ники щеше да порасне и да бъде засмукан от военната машина… — Не можете да го държите затворен. Няма да издържите дълго тук. Нямате отбрана.

— Можем и ще го направим — твърдо заяви Суда.

Кафявите очи на Фоскол засвяткаха.

— Ще затворим прохода за постоянно. Веднъж завинаги ще се отървем от бараярците, без да сме дали и един изстрел. Една напълно безкръвна революция, на която не могат да се противопоставят по никакъв начин.

— Революция на инженерите — каза Суда и призрачно подобие на усмивка разтегли устните му.

Сърцето на Екатерин заблъска като чук в гърдите й и ехтящият товарен док сякаш се наклони. Тя преглътна и изрече с усилие:

— Смятате да затворите възления проход към Бараяр, когато Касапина на Комар и три четвърти от бараярските военни сили, базирани в космоса, са от тази страна? И според вас това ще е безкръвна революция? Ами хората на Сергияр? Вие сте идиоти!

— Според първоначалния план — напрегнато каза Суда — трябваше да ударим по време на императорската сватба, когато на Комар и три четвърти от космическите сили щяха да бъдат в орбита около Бараяр.

— Заедно с много невинни галактически дипломати. И немалко комарци!

— Каква по-подходяща съдба за всички онези колаборационисти по върховете — каза Фоскол — от тази да бъдат изолирани заедно с бараярските си приятелчета? Старите ворски лордове вечно разправят колко по-добре бил устроен светът им по време на Изолацията. Ние просто изпълняваме желанието им.

Екатерин стисна глезена на професорката, бавно се изправи и се олюля замаяно. Искаше й се нарушеното й чувство за равновесие наистина да беше артистично представление, целящо да залъже бдителността на комарците. Омразата в гласа й бе пропита със смъртоносна отрова:

— През Изолацията щях да съм мъртва на четирийсет. През Изолацията щеше да е мой дълг да прережа гърлата на децата си мутанти пред погледа на роднините си от женски пол. Гарантирам, че поне половината от населението на Бараяр не е съгласно със старите ворски лордове, включително и повечето от старите ворски дами. Обричате всички ни да се върнем там, и наричате това безкръвно!

— В такъв случай може да благодарите на късмета си, че се намирате от комарската страна на прохода — студено каза Суда. — Хайде, народе, чака ни работа, а времето ни е по-малко от всякога. Броено от сега, всички прекъсвания за сън се отменят. Лена, иди да събудиш Капел. И трябва да измислим къде да заключим тези дами, така че да не ни се пречкат в краката.

Изглежда, комарците нямаше да чакат императорската сватба, която да им осигури идеалния тактически момент. Колко близо бяха до активирането на устройството си? Достатъчно близо изглежда, щом дори появата на двама нежелани заложници не бе достатъчна, за да ги отклони.

Вуйна Вортис се мъчеше да седне по-удобно. Арози гледаше към кутиите с изстиваща храна в краката му. Сега!

Екатерин се хвърли напред, блъсна Арози и хукна покрай него. Арози се завъртя след нея, но бе временно възпрепятстван от един син ботуш, метнат с изненадваща точност, ако не и с безгранична сила, от вуйна Вортис, който отскочи от главата му. Суда и Фоскол хукнаха едновременно след Екатерин, но тя стигна до алармената система, натисна силно лоста и увисна на него преди зашеметяващият лъч на Арози да я настигне. Този път я заболя повече. Пръстите й потрепнаха конвулсивно, отвориха се и тя падна. Първият пронизителен вой на алармата проглуши ушите й — миг преди да потъне в мрака на безсъзнанието.