Лоис Бюджолд - Омайване

— Не. — Младежът преглътна. Може би се опитваше да говори дръзко, но гласът му повече напомняше на квакане.

— Учуден съм. — Даг се почеса с куката по носа, сякаш за да му я покаже.

— Белята ли си търсиш? — попита Съни, повъзвърнал куража си.

— Уви. — Даг повдигна счупената си ръка. — Ще трябва да се оправя с теб друг път.

Съни присви очи, сякаш очевидната безпомощност на патрулния го окуражаваше.

— Тогава по-добре си дръж езика зад зъбите, Езерняко. Ха! Само Фаун може да е толкова тъпа, че да си вземе сакат да я защитава!

Очите на Даг се превърнаха в златисти цепки.

— Промених си решението — измърмори той със същия спокоен тон. — Ще те оправя още сега. Искрице, нали каза, че този си тръгвал. Би ли му отворила вратата?

Съни се намръщи, защото не си представяше какво би могъл да му направи Даг. Фаун бързо остави чашата на масата и побърза да отвори мрежестата врата.

Даг се задвижи със смайваща скорост. Тя едва успя да зърне как поставя крака си зад коленете на Съни и как го обгръща с ръката с куката. Внезапно Съни полетя напред, вдигнат за задника от куката. Краката му почти не докосваха пода, все едно се пързаляше на лед. Още три крачки, звук от раздиране и Съни полетя през парапета на верандата и падна по лице в прахта.

Фаун избухна в смях, отчасти облекчена, че Даг не му бе разпрал гърлото, както бе направил с онзи глинен. Затисна устата си с ръка, докато гледаше гащите на Съни — виждаха се през широката дупка в панталоните му.

Младежът се обърна с почервеняло лице, изправи се и стисна юмруци.

— Ще те пипна, Езерняко! Ще ви пипна и двамата! — извика той, макар да не се чуваше ясно заради пръстта в устата му.

— По-добре повикай няколко приятелчета — отвърна му Даг сухо. — Стига да имаш някакви. — Въобще не се бе задъхал.

Съни направи две стъпки към верандата, но спря, като видя блясъка на куката. Фаун реши все пак да вземе тигана. Внезапно от стаята за тъкане се чу звукът на стана. Леля Нати най-сетне се бе събудила. Съни се огледа панически, обърна се и побягна.

— Права беше, Искрице — каза Даг, докато затваряше вратата. — Не иска свидетели. Което е разбираемо.

Нати се появи в кухнята.

— Здравей, Фаун, скъпа. Здрасти, Даг. Ябълковото сладко мирише чудесно. — Тя обърна лице по посока на стъпките, които се отдалечаваха от къщата. — Млад глупак. Мисли, че като не го виждам, не мога да го чуя. Чак му се чудя.

Фаун пусна тигана и се притисна в обятията на Даг. Той обви лявата си ръка около нея. Леля Нати се обърна към тях с усмивка.

— Благодаря за разчистването на къщата, патрулен.

— За мен беше удоволствие, лельо Нати. — Даг притисна Фаун по-силно. — В интерес на истината, Искрице, той беше по-уплашен от теб, отколкото ти от него. Досущ като змия.

Тя се засмя.

— Мислех да го фрасна с тигана, преди да се появиш.

— Прецених, че може да се случи нещо такова. Като цяло и аз имах подобни идеи.

— Жалко, че не можеш наистина да му отрежеш езика… — Тя млъкна. — Това беше шега, нали? По някой път не разбирам патрулния ви хумор.

— Не би било особено практично. Макар че се радвам, че Съни не вярва на грозните слухове, че Езерняците се занимават с черни магии.

Тя спря да трепери, но все още бе намръщена.

— Радвам се, че беше тук. Макар че ми се иска ръката ти да беше здрава. Добре ли е? — Тя докосна притеснено превръзката му.

— Не съм я натоварвал. Имаме късмет, че леля ти стана и Съни беше посрамен. Виж, Съни може и да е заклал няколко прасета, но никога не се е бил до смърт. А аз съм започнал още от малък. Той е свикнал с дребни сбивания с братя и братовчеди, хора, с които трябва да продължиш да живееш. В такъв случай възрастта, мускулите и килограмите нямаше да са на моя страна. Ако наистина го искаше мъртъв обаче, аз съм твоят човек. Ако искаше само да го ступам, щеше да е по-трудно.

Тя въздъхна и наведе глава към гърдите му.

— Не искам да го убиваш. Просто искам да е далеч от мен. На мили и години. Предполагам, че ще трябва да изчакам за годините. Все още мисля за него, а не искам. Ако го беше убил, щеше да е още по-зле.

— Умна си, Искрице.

Тя сбърчи колебливо нос. Колко ли сериозно бе предложението му за убийство, за да си отдъхне, че не го бе приела? Сети се за сайдера и му даде да пие.

Нати се бе приближила до огнището, за да разбърка ябълковото сладко, което според миризмата бе на път да изкипи.

— Ти си умен мъж, патрулен.

— Колко от тази ужасия успя да чуеш? — попита Фаун тъжно.

— Почти цялата, скъпа. Съни махна ли се?