Лоис Бюджолд - Омайване

На лицето на Даг се появи странното изражение, което изникваше, когато използваше усета си.

— Отдавна, лельо Нати.

Фаун въздъхна облекчено.

— Даг, ти си добър човек, но трябва да поговоря с племенницата си. Защо не се поразходиш?

Той погледна към Фаун и тя му кимна.

— Ще ида да видя как е Копърхед.

— Иди.

Даг прегърна Фаун за последно, докосна с мокрите си от сайдера устни нейните и излезе.

На Фаун й се искаше да положи глава в скута на Нати и да се наплаче, но вместо това сложи пайовете да се пекат. Нати седна на кухненския стол и подпря ръце на бастуна си. И след малко Фаун вече й разказваше историята, като започна от глупавата си постъпка на сватбата и последвалия разговор със Съни.

— Знаех, че нещо те притеснява, скъпа — въздъхна Нати. — Опитах да поговоря с теб, но ти не искаше.

— Знам. Не съм сигурна дали съжалявам за това. Все пак сама си бях навлякла неприятности и трябваше сама да се оправя. Мислех, че нервите ми няма да издържат, ако не се махна.

Реши да не скрива нищо освен странния инцидент със споделящия нож на Даг. Не искаше да навлиза в сложни обяснения, а не беше нейна работа да издава тайните на Езерняците и особено тези на Даг. Вече осъзнаваше колко интимно нещо е за него костта на мъртвата му жена. Това бе единственото, за което я бе помолил да не говори.

Пое си дъх и продължи. Описа самотното пътуване до Гласфордж и ужасяващата среща с младия бандит и странния глинен. Първата си среща с Даг, който тогава й изглеждаше още по-страшен и от тях, но сега това й се струваше забавно. Изоставената ферма. Второто отвличане. Истинският ужас, който бе изпитала в ръцете на злината. Даг в пещерата и след това вечерта във фермата.

В крайна сметка главата й се озова в скута на Нати, макар че успя да ограничи плаченето до приглушено подсмърчане. Леля й я галеше както едно време, когато я успокояваше след някоя лоша шега на братята й.

— Тихо, тихо, милата ми.

Фаун обърса очите си в престилката и седна на пода до стола й.

— Моля те, не казвай на мама и татко тези неща. Все пак ще трябва да живеят със семейство Соуман. Няма смисъл да започваме вражда между семействата.

— Ех, скъпа. Хич не ми е приятно, че Съни ще се измъкне.

— Да, но не искам братята ми да разберат. Те ще се опитат да направят нещо на Съни и ще предизвикат неприятности или ще ми се подиграват, че съм била толкова глупава. А може би и двете.

— Не мисля, че дори братята ти са толкова глупави, че да се подиграват на такова нещо. — Нати спря и добави колебливо: — Освен може би Уит. Той е голям тъпчо.

Фаун се усмихна.

— Мисля, че си права за враждата — продължи леля й. — Е, добре. Ще си мълча, освен ако не се появят нови неприятности.

След това обещание Фаун си отдъхна.

— Благодаря. Разговорът с теб ми помогна повече, отколкото очаквах. — Премисли последните думи на Нати и продължи по-твърдо: — Ще замина с Даг. По един или друг начин.

Нати не се впусна във възражения.

— Аха. Този Езерняк е доста интересен. Разкажи ми повече.

Фаун, която се бе върнала към кухненската работа, беше доволна да говори на любимата си тема с някой, който не е отрицателно настроен.

— Срещнах патрула му в Гласфордж… — Описа Мари, Соун и Риила. Спомена бегло за Дирла, Ютау и Рази. След това й разказа за Саса и всички странни професии в града, които не включваха грижата за домашни животни. Стигна до поклона и неочаквания талант на Даг с дайрето, което накара Нати да се засмее. Фаун внезапно спря.

— Влюбена си в него до уши — каза Нати спокойно и след въздишката на Фаун продължи: — Стига де, момиче. Не съм чак толкова сляпа.

„Влюбена“. Думата изглеждаше твърде слаба. Едно време си бе представяла, че е влюбена в Съни.

— Нещо повече. Сигурна съм, че мога да му се доверя напълно.

— Така ли? След тази история мисля, че и аз съм почти влюбена в него. Не си била толкова радостна от много време, скъпа. От години.

Фаун почувства, че от сърцето й е паднал камък, и се засмя високо, после прегърна старицата и я целуна.

— Стига, стига, знаеш, че няма да е толкова лесно.

Пайовете вече бяха опечени. Майка й се върна да се заеме с останалата част от вечерята и я прати да издои кравите. Даг още не се бе върнал.

Даг се прибра в къщата, след като обиколи долния край на фермата. Отчасти искаше да се поразтъпче и отчасти искаше да се убеди, че Съни се е махнал. Младежът имаше високо самочувствие и си търсеше белята. Изхвърлянето му беше малко смел ход за сам Езерняк във фермерските земи, но въпреки болката в ръката Даг не съжаляваше. Страховете му, че Фаун може да се върне при първата си любов, се бяха стопили.