Лоис Бюджолд - Омайване

— Може би трябва да нагледаме Грейс и Копърхед — предложи Даг тихо.

— Кои? — възкликна Ръш.

— Кобилата на госпожица Блуфийлд и моя кон. Оставихме ги отвън.

— Какво? — намеси се Рийд. — Фаун няма кобила!

— Хей, Фаун, откъде намери кобила?

— Може ли да я пояздя?

— Не. — Тя отмести стола си и стана. Даг се изправи след нея.

— Фаун, откъде пък кобила? — попита баща й и отново погледна Даг.

— Тя е моят дял, защото помогнах да се справят с морящата твар. Тази, в която Флеч не вярва. Според него сигурно съм яздила от Гласфордж на измислен кон.

Вирна глава и излезе. Даг кимна на останалите и пожела лека вечер на леля Нати.

— Рийд, иди да помогнеш на Фаун и гостенина с конете — нареди бащата. Всъщност почти цялото семейство се изсипа на верандата и започна да обсъжда Грейс.

Даг отново си сложи куката и поведе коня си към обора. Освободи усета си и внуши на жребеца да не закача Рийд, който идваше да му помогне. След като и двете животни бяха изтъркани и нахранени и им дадоха вода, Даг и Фаун тръгнаха към къщата.

— Е, можеше и да е много по-лошо — каза тя.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Вярвам ти. Честно казано, семейството ти е малко странно. Моите роднини често не харесват това, което казвам, но поне ме изслушват.

— Като са поединично, е по-добре, отколкото накуп.

— Какво беше това за пазарния ден?

— Кое?

— Че не си се върнала от пазарния ден.

— А, нищо особено. Просто тръгнах рано сутринта през пазарния ден.

Почти всички се бяха събрали на портата, включително майка й и леля й. Даг смъкна дисагите си и остави Фаун да извади подаръците. Флеч, който се гласеше да изпрати годеницата си до съседната ферма, реши да изчака.

Трил вдигна стъклената купа, която отразяваше светлината на маслената лампа, и я загледа учудено.

— Наистина си ходила до Гласфордж!

— Нали ви казах, мамо.

Пъхна малкото шишенце парфюм в ръцете на леля си и я накара да си сложи.

— Много мило, скъпа, но това е за млади момичета, които да очароват ухажорите си, а не за старици като мен. По-добре го дай на Кловър.

— Флеч да й купи — отвърна Фаун и се усмихна на брат си. — В Гласфордж всички го ползват. Дори мъжете и жените от патрулите.

Рийд изсумтя при идеята мъже да носят парфюм, но Нати се усмихна и си сложи малко, както и на сестра си и на Фаун.

— Благодаря, че си се сетила за мен.

Вече се стъмваше. Момчетата се пръснаха по различни задачи, а Кловър се сбогува с бъдещите си роднини. Двете с Фаун се изгледаха малко странно, докато се разделяха, и Даг се зачуди на фермерските обичаи. При Езерняците единствената дъщеря щеше да е главна наследничка на семейната шатра, но тук тази позиция се държеше от Флеч. Явно Кловър щеше да поеме мястото на Трил като глава на домакинството. Какво ли щеше да прави Фаун в такъв случай?

— Ако твоят приятел има завивки, може да легне в сеното — обади се бащата със строг глас. — Хем ще си наглежда коня.

— Не се дръж невъзпитано, Сорел — прекъсна го неочаквано леля Нати. — Човекът не може да изкатери стълбата с тази счупена ръка.

— Трябва да е близо до мен, за да му помагам — отвърна твърдо Фаун. — Може да легне в стаята, в която леля тъче.

— Да, така ще е най-добре — обади се Нати.

Фаун спеше при леля си; момчетата имаха стаи горе, както и родителите им. Бащата явно се замисли за последствията да остави Фаун и Даг сами с една сляпа жена. После неизбежно се сети, че те всъщност са пътували заедно. Дали знаеше нещо за усета на балдъзата си?

— Ще се постарая да не ти прерязвам гърлото утре, като те бръсна — каза Фаун на Даг.

— Губил съм и повече кръв — увери я той.

— Утре трябва да тръгнем рано.

— Какво? — възкликна татко Блуфийлд намръщено. — Няма да ходиш никъде, момиче!

Тя се обърна и го изгледа твърдо.

— Вече ти казах, татко. Трябва да свидетелствам.

— Ти идиотка ли си!?

Даг затаи дъх, като зърна тъмния вихър в същността на Фаун. Погледна към Нати, но тя не реагира по никакъв начин.

— Задълженията ти са тук — продължи баща й. — А ти избяга и те нямаше почти месец! Повярвай ми, наскита се достатъчно!

— Искрице, ръката ми не е много добре — намеси се Даг. — Няма да е зле да си починем ден-два.

Тя го изгледа гневно, чудеше се дали не я е предал. Той й кимна успокояващо.

— Ако искаш да си ходиш, няма проблем — каза му баща й, гледаше го изпод вежди.

— Татко! — изкрещя Фаун възмутено. — Даг спаси живота ми три пъти, като рискува своя. Веднъж от бандитите, веднъж от злината — тварта — и отново същата вечер, когато… злината ме нарани. Кръвта ми щеше да изтече в гората, ако не ми беше помогнал. Няма да го оставя да пътува сам без една ръка и с другата счупена! Срамота! Срам за тази къща, ако посмеете да ме спрете! — И тропна с крак по пода.