Лоис Бюджолд - Омайване

Родителите на Фаун се хвърлиха към нея със смес от радост, облекчение и гняв и Даг трябваше да заслони усета си, за да не бъде пометен. Братята предимно се усмихваха облекчено.

— Какво? Фаун ли е? Казах ви, че не е мъртва! — викаше леля Нати.

Фаун издържа целувките и прегръдките с непроницаемо лице, но Даг знаеше, че влагата в очите й не е само заради емоциите около нея. Даг се напрегна, когато баща й заплаши да я набие, но явно заплахата не беше истинска, защото Фаун въобще не трепна.

— Къде беше, момиче? — най-сетне успя да надвика другите майка й.

Фаун вдигна брадичка и заговори бързо:

— Отидох да си търся работа в Гласфордж. И сигурно щях да си намеря, но сега трябва да отида с Даг до неговия лагер, за да докладваме на капитана му за морящата твар, която убихме.

Семейството й я погледна, сякаш се е побъркала. Даг подозираше, че са чули единствено думата „Гласфордж“.

Фаун продължи, без да си поема дъх, за да не я прекъснат.

— Мамо, татко, това е моят приятел, Даг Редуинг Хикори. — Той кимна, опитваше се да запази неутрално изражение. — Той е член на Езерняшки патрул.

— Здравейте — каза Даг учтиво.

Отвърна му тишина и много вратове се извиха назад. Явно ръстът не беше сред предимствата на семейството на Фаун.

— Гласфордж ли? — попита майка й, с което потвърди предположението му. — Че защо ще си търсиш работа там? Тук си имаме достатъчно!

— И ни я остави всичката — добави Флеч грубо.

— Нямаше ли да ти е по-близо в Лъмптън Маркет? — обади се критично Уит.

— Знаеш ли колко неприятности ни създаде, момиче? — каза татко Блуфийлд.

— Да — включи се и Рийд, не Ръш, защото имаше руса коса. — Като не се върна от пазарния ден за вечеря, решихме, че си се запиляла из гората, както обикновено. Но когато не си дойде за лягане, татко ни накара да те търсим с факли. Плевнята, гората, реката, щяхме да си спестим много обикаляне в тъмното, ако мама ти беше преброила дрехите по-рано!

Устните на Фаун потрепнаха странно и Даг реши да я попита за това по-късно.

— Съжалявам, че ви притесних — отвърна тя. — Трябваше да ви оставя бележка, за да не се тревожите.

— Нима това щеше да ни успокои, глупаво момиче! — подсмръкна майка й. — Безмозъчно, егоистично…

— Татко ме накара да отида до леля Рен, мислеше, че може да си там. А Ръш трябваше да язди чак до Лъмптън Маркет — каза Рийд.

Последваха още оплаквания от всички. Фаун ги издържаше, без да спори, а Даг мълчеше. Тя явно беше свикнала и не обръщаше внимание на обидите. Очите й проблеснаха само за момент, когато едрото момиче до Флеч се включи с някакъв коментар.

— Здравей, Кловър. Радвам се, че и ти си тук — пресече я Фаун и момичето отново потъна в мълчание.

Никой не казваше нищо за Съни Соуман. Явно преценката на Фаун за този негодник беше правилна. Още беше рано да прецени какви ще са последствията…

Даг не знаеше колко ще продължи всичко това, но леля Нати се надигна и с помощта на бастунчето си обиколи масата, за да застане до Фаун.

— Чакай да те видя, момиче. — Фаун я прегърна и я остави да прокара ръце по лицето й. — Ха. Сега ме представи на твоя патрулен приятел. От много отдавна не съм срещала Езерняк.

— Даг. — Фаун отново се върна към официалния тон. — Това е леля Нати, за която ти разказвах. Тя иска да те докосне, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам.

Ниската жена се приближи и прокара пръсти по ключицата му.

— Боже, момче, къде си?

— Кажи нещо — прошепна Фаун.

— А… тук горе, лельо Нати.

Ръката й се вдигна и докосна брадичката му.

— Много си висок! — Сухите й пръсти се плъзнаха по чертите му, спряха се за момент на пресните драскотини, продължиха по бузите и брадичката и накрая минаха по устните и клепачите му. Даг се изненада — тази жена имаше някакви наченки на усет, вероятно развит поради недъга й. Той отвори своя и я докосна.

— Ах, наистина е Езерняк — възкликна тя.

— Да, госпожо — отвърна той, не знаеше какво да каже.

— И има хубав глас — продължи Нати, сякаш говореше на себе си. Все пак не опипа зъбите му като на кон, макар че Даг щеше да го изтърпи без проблеми. Тя продължи надолу, спря се за момент на шините и превръзката; когато докосна приставката и дървената ръка, веждите й леко се повдигнаха. Но добави единствено: — Наистина приятен глас.

— Яли ли сте? — попита Трил Блуфийлд, като превключи на по-майчински тон и накара синовете си да направят място на масата. Настани Фаун до себе си, а тя пък настоя Даг да седне от дясната й страна.