Лоис Бюджолд - Омайване

На другия ден на вечеря той й разказа, че се е натъкнал на участък от шест мили в блатата — възстановявал се от предишна поява на злина. Въпреки че формите на живот бяха предимно вредни и хищни, все пак се развиваха. Според него злината бе убита поне век, преди фермерите да се появят по тези места. От своя страна, Фаун му разказа за нейните приключения из града. Зетят на Хорсфорд, Саса, бе изпълнил обещанието си да й покаже стъклолеярната. Освен това я бе завел в работилницата на брат си, който произвеждаше хартия, както и в съседната, където правели мастило.

— Тук има повече професии, отколкото изобщо съм си представяла — призна му тя умислено.

Освен това със сигурност се бе преуморила. Когато я изпрати до стаята, се прозяваше толкова много, че едвам му пожела лека нощ. Той прегледа заздравяващата плът под белезите от злината и я накара да обещае, че на другия ден ще почива повече.

Следващият ден беше пълен с неприятности за Даг, защото един от хората му се подхлъзна на някакви корени и попадна в гнездо на усойници. Наложи се да остави патрула на Ютау и да върне мъжа в Гласфордж. За щастие не се наложи да прави нещо опасно със същността си, въпреки че Ютау го пусна с ранения точно за такъв случай. Ухапаният от змиите оцеля след ездата и в хотела го изкъпаха и го сложиха да си легне. Скоро след това се появиха Мари и Чато и Даг остави лечението в техните ръце.

Новините, които му съобщи Мари, го накараха да потърси Фаун още преди да се изкъпе. Чу гласа й, когато подминаваше втория етаж. Вратата на Соун беше отворена и двамата явно разговаряха в стаята му.

— Първите ми впечатления за него бяха, че е от ония досадни дъртаци, дето само те критикуват. Нали се сещаш?

— О, да.

— Винаги язди или върви отзад и не говори много. Започнах да го опознавам чак когато Мари го постави в последната позиция на патрула. Обикновено се разпръсваме не до границите на зрението си, а до тези на усета ни. Ако можеш да усещаш останалите от патрула около теб, знаеш, че няма да изпуснете някакъв знак за злина. Мари го отпрати на миля. Това е почти двойно повече от обсега на усета ми.

Фаун възкликна и го помоли да продължи.

— След това забелязах, че когато Мари иска нещо да се свърши по нестандартен начин, изпраща него. А може и идеята да е негова. Не разказва често истории, но когато го прави, те са отвсякъде. Чак му се чудя. Мислех, че няма чувство за хумор, но после осъзнах, че хуморът му просто е твърде сух. В началото не изглежда необикновен, но после прави впечатление. А с теб?

— Моята история е по-различна. Той просто се появи. Изведнъж. Много… решително. Имам чувството че го разопаковам полека, но все още съм далеч от дъното.

— Ха. Същият е и в патрула.

— Добър ли е?

— Много повече от останалите… Сякаш няма за какво друго да живее. Разбираш ли?

— Може би. Всъщност той на колко години е? Така и не разбрах…

Въпреки че Даг бе прикрил същността си, можеха да го усетят по миризмата на тиня, която се носеше от него. Затова той почука на касата и влезе.

Соун лежеше на леглото покрит с чаршаф до кръста, все така стегнат с превръзки. Фаун седеше на един стол, опряла крака на ръба на леглото. Носеше синята рокля и се опитваше да улови редките полъхвания на вятъра с пръстите на краката си. Ръцете й бяха празни, но косата на Соун беше сресана и разделена на две плитки.

Двете еднакво млади и бледи поради скорошните наранявания лица го посрещнаха с усмивки. И двамата за малко щяха да загинат в ръцете му, но го гледаха с доверие и признателност. Помъчи се да изтръгне капка ревност, но красотата им не му позволяваше. Лошо. Шест дни патрулиране без следи от злина, а се чувстваше странно уморен.

— Как си, Искрице? Търсех те. Здрасти, Соун. Как са ребрата?

— Добре. — Соун се надигна, но намръщването му издаде лъжата му. — Вече ми позволяват да ходя. А Фаун ми прави компания.

— Чудесно! И за какво си приказвате?

Соун се почувства неловко.

— Ами за разни работи.

— Защо ме търсиш? — попита по-находчиво Фаун.

— Трябва да ти покажа нещо. В конюшнята е, така че се обуй.

— Добре — каза тя и се надигна.

Босите й крачета изтупкаха по коридора.

— По-бавно! — провикна се Даг зад нея и бе възнаграден с обичайното засмиване. Вероятно когато беше здрава обичайното й придвижване беше само на бегом.

Даг се обърна към Соун и се зачуди дали да не го предупреди. Знаеше, че широкоплещестият младеж е привлекателен за жените, но досега това не го бе тревожило. Реши, че в сегашното му състояние едва ли е заплаха за любопитните фермерски момичета. А и предупрежденията можеха да доведат до въпроси, на които Даг не беше готов да отговаря. От типа на: „Какво ти влиза в работата?“ Задоволи се с приятелско махване и се обърна към вратата.