Лоис Бюджолд - Омайване

По някое време чу изскърцването на леглото на Фаун и стъпките й, докато се обличаше. След няколко минути тя плахо надникна през вратата и двамата слязоха да закусват. Долу бе доста по-спокойно от предната вечер.

След закуска тя го последва до стаята му и загледа с интерес купчините хартия.

— Мога ли да помогна?

Даг си спомни нейната неприязън към седенето без работа, освен това усети неизказаното „Може ли да остана?“ Помоли я да се грижи за мастилниците и да му подава разни документи от време на време. Работата не беше нещо особено, но заемаше вниманието й и я държеше приятно близо. Фаун се заинтригува от картите и дневниците, опитваше се да ги чете. Процесът беше бавен, при това не само заради разкривените почерци. Не беше излъгала, че може да чете, но ако се съдеше по усилията, които полагаше, явно не бе имала много време за упражнения. Поне разбираше логиката, когато той отметна нова страница и се зае да чертае таблици, за да систематизира прегледаната информация.

Към обяд се появи Мари. Повдигна вежди, като видя Фаун на леглото, наведена над една рисувана карта с нанесени корекции, но каза само:

— Как върви?

— Почти съм готов — отговори Даг. — Реших, че няма смисъл да се връщам повече от десет години назад. Тази сутрин е много тихо. Къде са останалите?

— Почистват екипировката и обикалят из града. Открихме един ковач, чиято сестра е сред спасените от мината, и той е готов да ни помогне с конете. — Тя надникна над рамото му, после се опря на стената и скръсти ръце на гърдите си. — Е. Как сме изпуснали тази злина?

Даг потупа чертежа пред себе си.

— Тази местност за последно е обикаляна преди три години от патрул от Хоуп Лейк. Опитали са се да обиколят маршрут за шестнадесет човека със само тринадесет. Защото в противен случай трябвало да минават два пъти с дванадесет човека, а вече били изостанали от графика с три седмици. Но няма данни дали те са изпуснали нещо, или злината се е появила по-късно.

— Не се опитвам да стоваря вина върху никого — каза Мари.

— Знам. — Даг въздъхна. — Колкото до запуснатите сектори… — Устните му се извиха в суха усмивка. — Там нещата са по-ясни. Всички маршрути в близост до Гласфордж, които могат да се обходят с кон, са проверявани в рамките на една година. Оставени са обаче блатистите местности на запад и няколко каменисти клисури на изток, които са непроходими за коне. Мързеливи негодници.

— Разбирам. — Мари се усмихна кисело и се почеса по носа. — С Чато се разбрахме да ми отстъпи двама от неговите и да разпратим шестнадесетчленни отряди по запуснатите маршрути. А двамата с него ще останем тук и ще спорим с гражданите какво ни се полага за последната ни работа. Мислех да те сложа начело на нашия патрул. Хем да си избереш маршрутите.

— Колко мило, Мари. Влачене в кал до кръста и пиявици или ронливи стръмни сипеи? И двете звучат толкова очарователно, че чак не мога да избера.

— Е, ако искаш, можеш да запретнеш ръкави и да ми помогнеш да се преборя с хората от Гласфордж. Забелязала съм, че им действаш много добре.

При тези думи Фаун, която бе оставила картата и следеше разговора с интерес, примигна.

Даг се намръщи. Размотаването на ранените с цел засрамване на фермерите беше малко по-напред в списъка му с радости от циреите по задника след дълга езда.

— Предния път, когато ме накара, се заклех, че ще е за последно. Както и по-предния. Мари, нямаш срам.

— Нямам ресурси — отвърна тя и се намръщи. — Според Феърболт са нужни десет възрастни в лагерите, за да издържат един патрулен. Всяка пропусната възможност да поискаме помощ ни поставя в затруднение.

— Тогава защо не поискаме повече? Нали затова са създадени фермерите? — Това беше стар спор и Даг все още не бе сигурен коя е правилната позиция.

— Искаш да станем отново господари ли? — попита меко Мари. — Не мисля.

— Имаме ли алтернатива? Да обречем света на разруха, защото ни е срам да поискаме помощ?

— Трябва да пазим баланса — отвърна твърдо Мари. — Както винаги. Не можем да си позволим да зависим от други. — Погледът й се плъзна към Фаун. — В никакъв случай.

Настъпи кратка тишина. После Даг каза:

— Избирам блатата.

Кимването й издаде задоволството й и Даг се зачуди дали не е направил грешка.

— Ако ни позволиш да вземем няколко конярчета да наглеждат конете, докато патрулираме, няма да се налага да оставяме някой от нашите.

Мари се намръщи, но се съгласи.

— Има смисъл за еднодневните пътувания. Започвате от утре.