Лоис Бюджолд - Наследство

— Благодаря, Ригни — обади се облекчено Феърболт. — Пакона, мисля, че палката трябва да отиде в Даг.

— Той си има причини да излъже — каза намусено Дар.

— Това ще преценим ние — отвърна Ригни.

Пакона махна и Дар неохотно предаде палката през Омба на Даг.

— Е, как направихте вървите? — попита любопитно Тиока.

— С Фаун направихме двете върви заедно. Ако някой си спомня, дясната ми ръка беше счупена по него време, а пък за другата знаете. Въпреки Езерняшкия си произход нямах възможност да правя каквито и да е върви. Фаун оплете нейната, а аз стоях зад нея и вложих същността си по обичайния начин. Не знам как нормален човек би могъл да я обяви за фалшива!

— Продължавай — настоя Пакона. — Кажи за другата.

— Признавам, че опитах да помогна за втората. За известно време нямахме успех и внезапно тя се пресегна и поряза показалците си. Изплете я, докато кървеше, и същността й попадна във връвта. Не мисля, че съм й помогнал по някакъв начин.

— Ти си й казал да го направи.

— Не, сама се сети…

— Няколко дена по-рано с Даг си говорехме за същността — намеси се Фаун. — Тогава той ми каза, че кръвта може да носи същност и извън тялото. Това ми направи голямо впечатление и го запомних.

— Не сме ти разрешавали да говориш, дете — каза Пакона остро.

Фаун притисна устата си с ръце, гледаше притеснено.

— Фаун е права — продължи Даг. — Разпознах тази техника, както и всеки, който е бил обвързван към споделящ нож, но не съм я предлагал. Фаун се сети сама.

— Използвали са техника за производство на нож в брачна връв! — извика възмутено Дар.

— Хохари казва, че създаването си е създаване — отвърна Даг. — Призовавам те да намериш правило, което да го забранява.

Тиока присви очи заинтригувано.

— Лечителството по необходимост е по-адаптивно от някои други създавания. — Искаше да намекне „като производството на ножове“. Даг си позволи лека усмивка, когато брат му стисна зъби.

— Думата на единия брат срещу тази на другия — изръмжа Огит Мъскрат от края на редицата. — Единият създател, другият не. При положение, че става дума за създаване, знам на кого да повярвам.

Фаун изгледа Даг със стиснати устни. „Но и ти си създател“. Той поклати глава. Позволяваше си да го разсейват със странични неща. Тук въобще не ставаше въпрос за вървите им.

Но беше много хитро от страна на Дар, че бе извъртял нещата така. Това махаше въпроса за прогонването на един, как бе казал Феърболт, известен патрулен. Дали това не бе дело на Кумбия? Може би някаква реакция на репутацията, която си бе спечелил в Рейнтрий? Поне спестяваше сложните и вероятно ожесточени спорове дали съветът е в правото си да наложи разрязване на вървите. Ако Дар успееше да ги убеди, че са фалшиви, проблемът щеше да се реши много лесно.

А ако не успееше, винаги можеше да се върне към предишната тактика. Даг знаеше, че всички съветници, дори Феърболт, ще предпочетат по-простото решение.

— Само че ако отсъдите, че връвта на момичето е фалшива — обади се Ласки Бийвър, — а тази на Даг не, това ще означава ли, че той е женен за нея, а тя не е омъжена за него? Няма логика.

— И двете ще са невалидни — отряза я Пакона със същото спокойствие, с което бе скастрила Даг. — Приближи се насам, искаме да погледнем тези неща отблизо. — И добави колебливо: — И момичето също.

Даг нави левия си ръкав и внимателно тръгна по редицата съветници. Притеснената Фаун го последва. Проверката с пръсти и усет беше достатъчно кратка, за да не надхвърля добрия тон, макар че две от жените любопитно докоснаха ризата му. Даг беше сигурен, че Тиока е доловила следата от подсилването, което бе извършил с ръката на Фаун, но не каза нищо на останалите. Феърболт, който стоеше в края на редицата, им махна да сядат.

— Виждал съм ги вече достатъчно пъти.

Даг и Фаун се върнаха на местата си. Той видя как тя наклони глава, докато оправяше роклята си. Приличаше му на самотно цвете насред горска поляна в късна пролет. „Тя не е твоя награда, патрулен. Не може да се спечели или завоюва. Тя е специална, като лилиите“. Пръстите му се плъзнаха по връвта и се върнаха на коляното му.

— Ето за какво ще гласуваме — обобщи Пакона. — Дали тези необичайно направени върви да се приемат за истински?

— Щом слухът се разпростре, и други може да опитат този трик — каза Ласки бавно. — Ако приемем, че са валидни, може да предизвикаме още подобни случаи.

— Но те са съвсем добре създадени. Не по-зле от моята — контрира Тиока и размаха лявата си ръка. — Нима вървите вече няма да бъдат признавани като доказателство за женитба?