Лоис Бюджолд - Наследство

Двамата с Фаун се спогледаха, чудеха се едновременно дали някоя от тези безименни жертви не е липсващата Саси. Даг се надяваше, че не е. Поклати глава и тя му кимна.

— Само аз ли виждам нещо ужасно нередно в тези цифри?

Погледите им съдържаха жалост и неудобство, но не и просветление. Даг въздъхна.

— Вижте. Боунмарш беше опустошен, загубихме хора и животни, местността ще остане обезлюдена за поколения, защото се провалихме в Грийнспринг. Ако злината беше разпозната и спряна там, нямаше да стигне до Боунмарш. А Грийнспринг загина не заради липсата на патрулни или тяхна грешка. Патрулите в Рейнтрий действат на ръба на възможностите си, но щяха да се справят. Просто липсваше… нещо друго. Говорене. Разбиране. Дружба. Съвсем прости нещица, за които никой не се е погрижил.

— Нима обвиняваш патрула на Рейнтрий? — изригна Мари, неспособна да се сдържа повече. — Защото аз не видях така нещата. На фермерите им е било казано да не се заселват там, но не са послушали.

Пакона махна с ръка, за да укроти страстите.

— Обвинявам еднакво и двете страни — продължи Даг. — И не знам отговорите. Знам, че не ги знам, и това направо ме подлудява. Само че вижте. Едно време не разбирах и от патрулиране. А половината от това, което си мислех, че зная, беше грешно. За това си има лекарство. Изпращаме новобранците на обиколка около езерото. Доста бързо натрупват сериозен опит. Добра система. Върши работа от десетилетия. Затова си мисля, че вече не е достатъчно да обикаляме само около езерото. Може би някои от нас, или един от нас, трябва да обиколи света.

Беше станало много тихо.

Даг си пое дъх, за да завърши.

— И може би този някой съм аз. Понякога, ако не знаеш откъде да почнеш, трябва просто да тръгнеш и да откриваш в движение. Няма да споря, нито ще се защитавам, защото това ще е все едно да ме питате за края, преди да съм тръгнал. А дори може да няма край. Така че, Феърболт, можеш да гласуваш както поискаш. Но утре сутринта аз и жена ми ще си тръгнем. Това е.

Кимна отсечено и си седна.

Фаун си пое дълбоко дъх — беше забравила да диша. Сърцето й тупаше, сякаш бе тичала. Тя обви ръце около себе си и започна да се люлее, оглеждаше шашардисаните Езерняци.

— Нали ме питахте какво е чувството да ти изтръгнат същността? — измърмори Ютау отзад. — Вече знаете.

— Мълчи, Ютау — отвърна му тихо Мари. — Палката не е в теб.

— Имам чувството, че току-що ме праснаха с нея — обади се Рази и Мари изшътка и на него.

Феърболт и Пакона ги погледнаха строго и патрулните се смълчаха. Феърболт скръсти ръце и се втренчи в ботушите си.

— Искрице, дай я на Пакона — прошепна Даг. — На мен няма да ми трябва. — И й подаде малката пръчка, която наричаха палката на говорещия.

Тя кимна и се приближи до плашещата старица, която приличаше повече на сестра на Кумбия от Мари. Може би заради еднаквата възраст. А може и да бяха кръвно свързани. Имаше чувството, че всички Езерняци са роднини. Нито една от двете не желаеше да се доближава до другата, затова Фаун остави палката на пъна до горящата свещ. Въпреки че не й разрешаваха да говори, когато седна до Даг, сложи ръка на ухото му и прошепна:

— Когато бяхме под дървото със светулките, си мислех, че ако те заобичам още малко, няма да мога да дишам. Бях права.

Усмивката му я прободе като някакъв сладък нож и й каза без думи, че всичко е наред. Той я прегърна през раменете и двамата загледаха Феърболт, както и всички на поляната.

Капитанът се почеса намръщено и стана. След това пусна една от усмивките си, от които се бояха всички. И каза високо:

— Въздържам се.

От останалите съветници се надигна ропот.

— Какво?! — извика разгневено Дар.

— Не можеш! — каза Доуи и се обърна към Пакона. — Може ли? А можеше ли и аз? — Това накара Феърболт да потърка челото си и да въздъхне.

— Мога и го правя, но много рядко. Обикновено предпочитам да видя как нещата се разрешават. Но щом Даг ще замине с фермерската си невеста, не виждам спешността на въпроса.

— Ами шатрата Редуинг? — настоя Дар. — Къде е нашето удовлетворение?

Феърболт наклони глава, сякаш го обмисляше.

— Шатрата Редуинг може да направи като всички останали, когато съветът не успее да вземе решение. Да повдигне отново въпроса през следващия сезон. До преместването в Беърсфорд остават само два месеца.

— Но него няма да го има! — изпищя Кумбия. Явно беше много разстроена, защото дори не посегна за палката, забеляза Фаун. Пакона явно също беше объркана, защото не й направи забележка.