Лоис Бюджолд - Наследство

Не проговориха, докато не минаха по моста. Фаун видя, че Даг хвърля поглед през рамо, и каза:

— Когато се влюбих в теб, не исках да ти съсипвам живота.

Той се обърна с усмивка към нея.

— Аз бях едно старо изсъхнало дърво, Искрице. Сега всичко ще е наред. — Повече не погледна назад.

— Малко съжалявам за лагерния кредит — каза Даг след известно време. — Наистина имах намерение да се погрижа да не ти липсва нищо, както обещах на вашите. А сега всичките плънкини в складовете на Беърсфорд ще се похабят.

— Доколкото разбрах, не си изгубил имуществото си. Просто го задържат. Като моята зестра.

— Не бях го поглеждал от тази страна.

— А и не знам как щяхме да пътуваме, ако трябваше да водим осем коня.

Той си представи картината.

— По-скоро мислех да ги обърна в златни тризъбци в Трипойнт или в сребърни миди в Силвър Шоулс. И двата вида монети се приемат по поречията на Сивата река и река Грейс. Но ако изтеглех кредита си в коне, обикновени, а не като Копърхед и Шадоу… Чакай да сметнем. Щяха да са към четиридесет. Наистина твърде много, за да ги водим с нас.

— Четиридесет коня! — Фаун беше впечатлена. — За тяхната цена може да си купиш ферма!

— Но няма да знам какво да правя с нея.

— Аз знам… Няма значение. Добре, че не знаех за това вчера. Щях да съм много по-разстроена.

— Обижда представите ти за икономика, нали.

— О, да! Или поне представите ми за нещо.

Той й намигна.

— Ти струваш много повече от тях. Повярвай ми.

— Ха. — Тя смушка нежно Грейс с пети, за да не изостава. Спряха на един кръстопът с три разклонения на около миля след моста.

— Е? — каза той. — Накъде?

— Не знаеш ли?

— Не. Е, във всички случаи не на север. Не и толкова късно през сезона. — Скоро първите студове щяха да попарят поляните. — Накъдето и да тръгнем, трябва да пътуваме на бавни етапи, заради състоянието на Грейс. — Подозираше, че може да спечели доста от нейното състояние.

Фаун не се подведе и го изгледа остро.

— И все пак… Накъде? — Периферното й зрение долови нещо и тя се обърна. — Какво е това?

Даг проследи погледа й и стомахът му се сви, като видя бясно препускащите към тях Соун и Дирла. „Не, моля ви. Нека не е поредната злина. Не искам всичко да започва отначало“. Но зачервените им лица не бяха чак толкова притеснени, когато се приближиха.

— Боях се, че ще ви изпуснем — каза задъхано Дирла.

— Много мило — отвърна Даг. — Но мисля, че се сбогувахме вчера.

Соун успя да си поеме дъх и махна с ръка.

— Става дума за това. — Бръкна в куртката си и извади подрънкваща кожена кесия. — Много от патрулните в отряда не са доволни от вчерашния съвет. Затова с Дирла и Гриф пообиколихме малко. Не е много в сравнение с това, което ти отне Дар, но все е нещо. — Протегна кесията към Даг, който принуди Копърхед да отстъпи назад.

— Много ти благодаря, Соун, но не мога да я приема.

— Не всички се включиха — каза ядосано Дирла. — Но поне проклетият съвет няма нищо общо с това.

Даг беше трогнат и засрамен.

— Деца, не мога…

— Феърболт даде три златни тризъбеца — прекъсна го Соун. — И ни каза да не го издаваме на Масапе.

— А Масапе пусна десет сребърни миди — добави Дирла — и ни заплаши да не казваме на Феърболт. Интересно какво ли ще стане, ако и двамата разберат.

— Ще им кажеш ли? — поинтересува се Соун.

— Не.

Е, кланът Кроу беше достатъчно богат. Даг въздъхна и погледна развълнуваните младоци. Май нямаше да се отърве от това.

— Предполагам, че патрулът ще използва някои от конете, които оставих.

— Сигурно.

Даг се усмихна и протегна ръка.

Соун му подаде кесията.

— Ще запомня всичко, на което си ме учил. Без повече дълги мечове в гората.

— Добро начало — съгласи се Даг. — И се навеждай по-бързо. Това също е добро. Макар че вече се научи и сам. Грижете се един за друг.

— Патрулът се грижи за своите — каза твърдо Дирла.

Даг кимна и отвърна:

— Патрулът се грижи за всички.

Усмивката й беше същата като на Искрицата.

— Значи ти все още си някакъв вид патрулен, нали? Пази се, капитане.

Двамата им помахаха и си тръгнаха.

Даг изчака да се скрият от поглед и надникна в кесията.

— Уха. Не е зле. Е, това ни дава посока.

— Накъде?

— На юг — каза той решително.

— Била съм на юг — възрази Фаун. — Чак до Гласфордж.

— Искрице, югът дори не започва, преди да стигнеш Силвър Шоулс. През този сезон местата на шлеповете не са толкова скъпи. Може да яздим бавно до Силвър Шоулс и да се качим на шлеп заедно с конете. Така ще мога да разгледам много фермерски земи, без да се напрягам. Винаги съм искал да го пробвам. Ще слезем чак до долу и ще ти покажа морето. После ще тръгнем бавно обратно. Човек може да удължи страшно много пролетта, ако язди с правилно темпо на север. Тъкмо дотогава същността ми ще се оправи. Какво ще кажеш?