Лоис Бюджолд - Наследство

Идеше й да го плесне, задето почти я накара да се разсмее насред цялата бъркотия. Наложи се да затисне устата си с длан и да наведе глава, докато успее да се успокои.

— Ще ме изпълни с щастие! — прошепна му тя и получи своеобразно отмъщение, защото и Даг едвам потисна смеха си.

Дар ги гледаше намръщено и не можеше да реагира на шегите им, което беше доста ободряващо насред горчилката.

— А откъде въобще го намери този кон?

— Загубих на хазарт, с един лодкар от Силвър Шоулс.

— Загуби ли? А-а, ясно, разбирам.

Дар гледаше Даг като отровен.

— Стигаме до въпроса докъде се простира лагерният кредит и откъде почват личните вещи — каза Пакона. Ако си представяше Даг гол, определено не бе със същите емоции като Фаун.

— Не, Пакона — изръмжа Феърболт. — Освен ако не искаш да предизвикаш бунт в патрула.

Соун изглеждаше готов да започне веднага, ако не го удържаше тежката ръка на Ютау. Рази, Дирла и Гриф също направо изпускаха пара.

— Феърболт, не можеш ли да озаптиш младоците си?

— Пакона, аз лично ще ги поведа.

Устните й трепнаха да покаже, че не оценява ненавременния му хумор или каквото там беше, но в крайна сметка отстъпи.

— Добре. До изслушването в Беърсфорд бившият патрулен може да вземе коня си Копърхед, екипировката си и каквито лични вещи може да носи. Фермерското момиче може да вземе всичко, с което е дошла. Тя не ни влиза в работата.

— Ами сватбените дарове, които е изпратил? — обади се Дар.

Даг се извъртя към него и присви очи опасно.

— Дар, да не си посмял — зае се с него Мари. Фаун не беше сигурна дали използва гласа си на водач на патрул, или този на негова леля, но явно свърши работа. Дори Пакона не й каза нищо.

— Шатрата Редуинг има ли да каже нещо, преди да приключа сесията? — Пакона огледа кръга.

— Не, госпожо — отвърна Дар. Решението за кредита явно му бе донесло някакво удовлетворение. Кумбия зад него мълчеше.

— Даг Редуинг?

Даг мълчаливо поклати глава.

Пакона протегна ръка за палката, тропна три пъти по пъна и се наведе да духне свещта.

На вратата на стаята на Феърболт се отърваха от разгневения ескорт от патрулни, които се надпреварваха да предлагат начини за отмъщение на Дар. И Даг, и Фаун бяха доволни. Феърболт им махна да сядат, но Даг поклати глава и остана прав, подпрян на патерицата си. „Той вече не е патрулен“. Какъв ли беше вече, ако не патрулният на Фаун? Нейният Даг. Завинаги. Тя се пъхна под лявата му ръка и той отпусна малко от тежестта си на крехките й рамене.

— Съжалявам, че се получи така — каза Феърболт и кимна към поляната на съвета. — Не очаквах, че Дар ще ме надхитри. Два пъти.

— Винаги съм казвал, че семейството ми е невъзможно, а не че са глупави — въздъхна Даг. — Но мисля, че завършихте наравно. Бях се подготвил, че ще ме прогонят, и ако те не бяха повдигнали въпроса, сам щях да го направя. Естествено имаш оставката ми. Трябваше да се отбия оттук и да те предупредя, за да не се изненадваш, но не знаех как ще се развият нещата. Ако го наречеш дезертиране, няма да споря.

Феърболт се наведе и взе плочката на Даг от „Лазарета“. Сякаш внимателно я претегляше в длан.

— И какво, сега ще обикаляш из фермерските земи? Не си те представям да вземеш да ореш.

— Във всички случаи ще обикалям, въпреки че сега ми се стои на едно място. Но това настроение ще премине. Не се шегувах, като казах, че не знам. — Едно време бе пропътувал огромни разстояния. Знаеше, че следващото голямо пътешествие ще е само до едно място, но не беше нужно да търси най-краткия път. — Никой от плановете ми не даде добри резултати. Понякога, ако си се вкопчил в плана, не виждаш другите пътища. Мисля да държа очите си отворени за известно време. Да видим дали един стар патрулен може да се научи на нови номера.

— Както чувам от Хохари, напоследък май си научил доста.

— Ами… да. Предай благодарностите ми на Хохари. Нейното предложение почти ме изкуши. Но това щеше да е грешен път. Поне за това съм сигурен.

— Без лордски титли? — попита Феърболт.

— Без. Искам да открия път, достатъчно широк за всички. Все някой трябва да го проучи. Може пък някой да ме научи на нещо. Ако ходя с отворена същност и гледам и слушам внимателно.

— Няма голяма полза да учиш нови неща, ако не се върнеш да ги споделиш.

Даг поклати глава.

— Имаме нужда от промяна. Но няма да се случи днес, не и с тези хора. Лагерният съвет го доказа.

— Не беше анонимно.

— Има надежда — призна Даг. — Въпреки че се прояви, защото Доуи Грейхерон е безгръбначно животно.