Лоис Бюджолд - Наследство

Тя стоеше със зяпнала уста и си представяше невероятните картини. Накрая преглътна.

— Като кажеш пътуване и мислиш съвсем мащабно.

— О, това си е проста разходка според патрулните стандарти. — Той се обърна да прибере кесията в дисагите си и се намръщи, щом пръстите му напипаха някаква увита в плат издутина. Измъкна предмета и с изумление се взря в ухо от плънкин.

— Какво е това? Ти ли го взе?

Фаун се изчерви.

— Да. Няколко. Мислех, че ще искаш от любимата си храна.

— Любима, ние не ядем ушите.

— Знам. — Тя отметна глава. — Това са семена. Сари ми каза, че ще се запазят за две-три години. Снощи, след като ти заспа, се промъкнах до Кобилешкия остров и откраднах малко от храната на конете. Гледах да подбера по-хубавите.

— Какво си мислеше, фермерско момиче?

— Мислех си… че може да си имаме езерце някой ден. Е, какво пък, може!

Той не отрече, а отметна глава и се засмя.

— Кражба на плънкини! И на коне! Не, Искрице, вече всичко ми е ясно. Единственото ни бъдеще е да станем разбойници!

Тя се усмихна и поклати глава.

— Я си язди.

Над главите им прелетя ято диви гъски и двамата вдигнаха погледи.

— Малко са подранили — каза Фаун.

— Може би просто се разхождат.

— Или са се заблудили.

— Не. Не и дивите гъски. На мен това ми се струва като знак, Искрице. Казвам да ги последваме.

И го направиха, стреме до стреме.

© 2007 Лоис Макмастър Бюджолд

© 2008 Красимир Вълков, превод от английски

Lois McMaster Bujold

Legacy, 2007

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2008

Издание:

ИК „Бард“, 2008

ISBN 978–954–585–957–1

Оформление на корица: „Megachrom“, 2008

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/10029]

Последна редакция: 2008-12-25 21:24:40