Лоис Бюджолд - Наследство

— Тази история с брачните върви е твърде голяма и сложна, за да бъде решена от един човек, дори и в спешен случай. Това е тема за дискутиране от целия лагер, а не под емоциите на даден случай. На хората ще им трябва повече време да я обсъдят и да помислят.

Фаун виждаше, че това решение устройва съвета. За някои хора нямаше значение как ще се махне тя, стига да не е в лагера. Патрулните отзад изглеждаха също толкова ядосани, колкото и Дар.

Дар се наведе за кратка консултация с Кумбия. Тя поклати глава гневно, после още веднъж, отчаяно, и накрая сви рамене.

— Шатрата Редуинг иска палката — заяви Дар.

Пакона я взе, но се поколеба.

— Не можете да поискате повторно гласуване преди сесията в Беърсфорд.

— Знам. Ще говоря за нещо различно, но свързано с проблема.

— Разрязването на вървите също изисква събиране на лагера. Не мисля, че ще се получи. Особено след като тя — кимна към Фаун — вече ще е заминала.

— Не е и за това.

Пакона сви рамене и му подаде палката.

— Шатрата Редуинг няма избор и ще приеме това отлагане. — Дар се намръщи на Феърболт. — Но очевидно Даг има план да замине преди следващото събиране. Ако нашето оплакване бъде одобрено, ще включва сериозна глоба, която трябва да се изплати на лагера. Искаме лагерният кредит на Даг Редуинг да бъде сложен под запор, за да се осигури ресурс, ако той бъде глобен. А и да се гарантира, че той ще се появи за следващото изслушване.

Пакона и Огит изглеждаха съгласни. Ласки и Ригни обмисляха, а Тиока и Доуи гледаха недоволно. Феърболт бе запазил безизразно лице.

— Е, за това поне имаме достатъчно прецеденти — каза Пакона с облекчение.

Даг се усмихваше сухо. Фаун се осмели отново да прошепне в ухото му:

— Какво означава това? Могат ли да те накарат да се върнеш?

— Не. От време на време някой се ядосва, когато съветът го осъди за нещо, и изтегля лагерния си кредит, и го скрива, за да забави процедурата. Но понеже Дар няма да може да повдигне обвинения в Беърсфорд или където и да е, защото няма да ме има, кредитът ми ще остане под постоянен запор. Един вид, ще ми отнемат всичко, като при прогонване, без да се минава през такова решение. Би могло да сполучи, защото никой не обича лагерът да губи ресурси. Само че аз съм готов да си тръгна и гол, ако се наложи. Няма да клъвна на тази въдица.

— Братя — изсумтя тя и се отпусна на мястото си.

— Именно.

— Искането на шатрата Редуинг ми се струва основателно, особено след като Даг Редуинг обясни намеренията си да замине — каза Пакона.

— Да замине ли? — обади се Огит. — Така ли му викаш? Това си е чисто дезертьорство, прикрито с празни приказки! Какво ще направиш, Феърболт? — И се наведе, за да погледне лагерния капитан в другия край.

— Това си е вътрешен въпрос на патрула — заяви Феърболт със стоманена нотка в гласа, която бе достатъчна да откаже дори Огит. Старецът се отпусна на стола си, но не посмя да каже нищо.

— Бих искал да ви видя после, сър. Наложително е — наруши обещанието си да не говори повече Даг.

Феърболт му кимна.

— В щаба. По път ти е.

— Добре.

Пакона почука с кокалчета по пъна.

— Добре, значи ще гласуваме. Трябва ли кредитът на Даг Редуинг да бъде задържан до съвета в Беърсфорд? „Да“ ще го задържи, „не“ ще го освободи. — Виждаше се, че едвам се сдържа да не добави: „за да бъде пръснат по фермерски любовници“. — Огит?

— Да. — Отново никаква изненада. Още три различно колебливи „да“-та решиха въпроса, преди да се стигне до Пакона. Доуи отново сметна наум и измърмори едно безопасно и ненужно „не“.

— Не — изръмжа и Феърболт.

— Искането на шатрата Редуинг се удовлетворява. Съветът отсъжда лагерният кредит на Даг Редуинг да бъде блокиран до сесията в Беърсфорд.

За момент настана тишина.

— Проклети крадци! — изкрещя Соун. Рази и Ютау го придърпаха да си седне. — След всичко, което направи в Рейнтрий! — Мари се обърна да го сгълчи, но си личеше, че мисли същото. Погледът, който отправи на племенника си Дар, можеше да опече бекон.

Челюстта на Омба трепереше от доста време. Тя изтръгна палката от изненадания си съпруг и извика:

— Накарайте го да си вземе коня! Копърхед е проклета напаст. Ухапа три от момичетата ми, ритна две и е откъснал повече кожа от другите коне, отколкото мога да зашия. Не ме интересува дали Даг ще си тръгне чисто гол, но настоявам конят му да си замине с него! — Викаше вбесено, но всъщност намигна на Даг, докато Дар не я виждаше.

— Ето ти една красива картина, Искрице — прошепна Даг. — Аз и Копърхед, гол задник върху гол гръб.