Лоис Бюджолд - Наследство

Феърболт се засмя и поклати глава в знак на съгласие.

— Това не беше първият ми план — продължи Даг. — Ако ми бяха позволили, щях да остана и да се подготвям за следващия патрул.

— Не, мога да те уверя, че все още щеше да си при болните. Как е кракът ти? Виждам, че си почнал да го натоварваш.

— Оправя се. Още трепери, когато се уморя. Радвам се, че ще яздя Копърхед, а няма да ходя пеша. Благословена да е Омба. Ще ми липсва.

Феърболт погледна проблясващото зад прозореца езеро.

— Е, ако можеше да върнеш нещата и да изпълниш първия си план, би ли го направил?

Това беше хитро. Даг наклони глава и примигна.

— He. — Прегърна Фаун през раменете. — Хвърли плочката ми в огъня. Приключих с това.

Феърболт кимна.

— Е, ако някога промениш намерението си или пък имаш проблеми, знаеш къде да ни намериш. Аз ще съм тук.

— Никога не се отказваш, нали?

Капитанът се засмя.

— Масапе няма да ме остави. Тя е много опасна жена. В деня, в който я срещнах преди четиридесет и една години, всичките ми планове за живота потънаха в езерото. Дръж се за твоята опасна жена, Даг. Те са рядкост и трудно се намират.

— Забелязал съм — усмихна се Даг.

Феърболт подметна още веднъж плочката и внезапно я подаде на Фаун.

— Дръж. Мисля, че вече ти принадлежи. Не я губи.

Фаун го погледна изненадано, след което се усмихна и стисна здраво плочката.

— Можете да се обзаложите, че няма да я изгубя, сър.

Даг възнамеряваше да тръгне по зазоряване, отчасти за да навакса малко, защото денят се очертаваше студен и дъждовен, и отчасти защото искаше да избегне тежки сбогувания или нови спорове. Двамата с Фаун бяха опаковали дисагите си и той бе раздал това, което нямаше да вземе. Сандъка даде на Сари, копието на Рази, а бащиния си меч на Ютау, защото със сигурност не искаше да го остави на Дар. Вероятно трябваше да изостави зимната си екипировка в Беърсфорд заедно с кредита. Реши да зареже шатрата — хората от склада да се оправят с нея, след като я искаха толкова.

Изненада се, когато лично Омба, а не някое от момичетата й, доведе Копърхед и Грейс. Двамата се прегърнаха.

— Искаш да се сбогуваш, без да разберат роднините ли? — попита я той.

— Ами да, и… Трябва да се извиня на Фаун.

— Никога не си ми направила нищо лошо, Омба — отвърна Фаун, докато вземаше поводите на кобилата. — Радвам се, че се запознахме.

— Лошо не… — Омба се поколеба. — Но стана лек инцидент. — Беше се изчервила, нещо съвсем нехарактерно за нея. — Фаун, съжалявам, но се боя, че кобилата ти е жребна.

— Какво?! — Фаун се обърна към Грейс, която я погледна невинно и тикна муцуната си в дланта й. — Грейс, лошо момиче! Какво си направила? — Засмя се и леко раздруса юздите.

— Омба — засмя се Даг, — кой е посегнал на кобилата на жена ми?

Омба въздъхна тежко.

— Преди пет нощи жребецът на Риг Кроу, Шадоу, преплува от Лешниковия остров. Добре се е позабавлявал, преди да го спипаме. Вие не сте единствените, на които ще трябва да се извинявам днес, но сте първи в списъка. Не очаквам останалите с голямо нетърпение.

— Много ли ще са сърдити? — попита Фаун. — Други жребци ли са били запланували? Този не е ли добър?

— О, Шадоу си е чудесен — увери я Даг. — Нямаш представа колко кожи иска Риг, за да го пуска на кобилите. Излезе ми доста солено да го накарам да заплоди Суолоу с Дарклинг.

— Точно затова — продължи Омба — всички ще се правят на обидени, а Риг ще се мъчи да иска заплащане. Може да се стигне до лагерния съвет.

— Ще ме извиниш, ако им пожелая ожесточени спорове и много изгорени свещи. Ако Риг попита, му кажи, че двамата с жена ми сме направо бесни. — И се засмя така зловещо, че чак Фаун го изгледа странно.

— Въобще не мисля да му споменавам за Грейс — увери го Омба. — И без това ще си имам достатъчно неприятности.

Рази и Ютау излязоха да им помогнат с оседлаването. Сари, Мари и Катагус също се появиха. Даг прегърна само леля си и кимна на другите. Фаун прегръщаше наред.

— Ще се върнеш ли? — попита Ютау тъжно. — Поне за сесията в Беърсфорд?

— За нея не. Но по-нататък, кой знае? Заминавал съм си поне четири пъти, може да питате Мари.

— Помня най-впечатляващия — призна Мари. — Преди осем години. Имаше голям скандал. А после те нямаше година и половина.

— Може би сега ще направя рекорд.

— Може — отвърна тя. — Но се надявам да не стане.

Беше време да потеглят. Рази повдигна Даг и отскочи, защото Копърхед опита обичайния си номер с хапането. Ютау помогна на Фаун. Двамата се обърнаха да помахат и потеглиха, а останалите се разпръснаха по шатрите си.