Лоис Бюджолд - Наследство

— Може би оттук нататък всяко създаване на върви трябва да става пред свидетели? — предложи Ласки.

Всички замърмориха, щом си представиха това.

— Предлагам — намеси се Пакона — да оставим бъдещите действия на бъдещите хора, извън днешния съвет, защото няма да ни стигнат и сто свещи. Просто трябва да решим днес, за тази двойка. Видяхме и чухме каквото имаше да се представи. Според мен няма голямо значение дали идеята е била на Даг, или на момичето. Резултатът е същият. Ако гласувате положително… е, тогава ще видим. Дар, това устройва ли шатрата Редуинг?

Дар размени няколко приказки с намръщената им майка. Кумбия беше спряла да си играе с въжето и стискаше роклята си. Гримаса. Късо кимване.

— Да, приемаме.

— Даг, а ти?

— Да… — отвърна бавно той. Хвърли поглед към Фаун, която го гледаше учудено, и й кимна успокояващо. — Давайте.

Дар очакваше някакво оспорване и го изгледа изненадано. Даг си спомни думите на Феърболт за изчакването на добрия тактик. Умен човек си беше капитанът. Седна и се втренчи в свещта, докато Пакона започваше процедурата.

— Огит?

— Не! Без фермерски съпруги! — Е, това се очакваше.

— Тиока?

Леко колебание.

— Да. Няма да се примиря със съвестта си на създател, ако кажа, че не са направени добре.

Ригни погледна въпросително към Тиока и накрая каза:

— Да.

— He — гласува Ласки след кратка вътрешна борба.

— Не — каза твърдо Пакона. — Ако го допуснем, ще си навлечем всякакви беди в бъдеще. Няма да има край. Доуи?

Доуи погледна по редицата и преброи внимателно на пръсти. Ако кажеше „не“, всичко щеше да приключи. С „да“ щеше да изравни нещата и да остави Феърболт да решава. Тя прочисти гърлото си след продължителна пауза и каза:

— Д-да…

Феърболт реагира на малодушието й с пронизващ неблагодарен поглед. След това въздъхна и се изправи. Настъпи продължителна тишина.

„Феърболт, знаеш че на вървите нищо им няма“. Даг наблюдаваше как капитанът се разкъсва между честността и практичността. Искаше му се честността да излезе напред. В края на краищата нямаше да има значение, но поне Феърболт щеше да се чувства по-добре.

— Е? — попита Пакона предпазливо. — Лагерният капитан трябва да решава равенствата. Това е негов дълг.

Феърболт махна, за да покаже, че е наясно с това.

— Даг, искаш ли да кажеш още нещо?

— Няколко неща. Може да ви се струват отвлечени, но ще са точно в целта. Като цяло ми е все едно дали ще ги кажа преди, или след като гласуваш.

Феърболт му кимна.

— Ами давай. Имаш палката.

Пакона сякаш искаше да се противопостави, но реши да не дразни Феърболт, след като той държеше решителния глас, и се облегна със скръстени ръце. Дар и Кумбия се мръщеха тревожно. Даг бе приковал вниманието им.

Главата го болеше, но на душата му беше леко, сякаш лети. „А може би пропадам. Ще разберем, когато ударя земята“. Пусна палката и посегна за патерицата си. Изправи се.

— С изключение на патрулните, които току-що се върнаха с мен от Рейнтрий, колко от вас са чували за фермерски град на име Грийнспринг?

В центъра и отляво го погледнаха недоумяващо, макар че Ригни, лелята на Дирла, се сепна, щом спря очи върху племенницата си.

— Не съм изненадан. Това е градът в Рейнтрий, под който се е появила последната злина. Никой не ми каза името му, когато тръгвах на запад. Отчасти това бе заради объркването, което настава в такива случаи, но отчасти не беше. Никой не го знаеше, защото не им се струваше важно.

— Колко от вас, освен патрулните ми, знаят броя на жертвите в Боунмарш? — добави високо Даг.

— Всички чухме за това — каза тъжно Огит Мъскрат. — Към петдесет възрастни и двадесетина деца.

— Истински ужас — въздъхна Тиока.

Даг кимна.

— Точно така, деветнадесет. — Феърболт го гледаше любопитно. „Не, няма да приема съвета ти и да се похваля. Точно обратното. Само почакай“. — А някой знае ли колко умряха в Грийнспринг?

Патрулните зад гърба му гледаха мълчаливо, без да издават отговора. Съветниците бяха объркани.

— Предполагам, мнозина — каза Пакона. — Това какво общо има с фалшивите върви, Даг?

Той пропусна „фалшивите“ покрай ушите си.

— Казах, че ще е малко отвлечено. От около хилядата си жители Грийнспринг загуби триста възрастни и всички, или почти всички деца. Преброих сто шестдесет и два трупа в гробището им и знам, че имаше поне още три в останките от пира на глинените в Боунмарш. Не съм казвал за тях на местните. По него време нямаше да им помогне.