Лоис Бюджолд - Наследство

Той примигна и за момент златните му очи застинаха. Обърса с ръка сълзите, които се стичаха по бузите му, и се наведе да я целуне по челото.

— Благодаря ти — прошепна Даг. — Нямаш представа колко ми помогна.

Тя кимна късо и преглътна буцата в гърлото си.

Отидоха в шатрата, за да се преоблекат.

— Не — каза той, когато тя му подаде най-новата риза от сандъка. — Дай ми онази, от леля ти.

Не беше обличал брачната риза от сватбата. Тя я потърси и откри, че е увита в зелената й памучна рокля.

— О, да. Облечи тази — каза той. — Много добре ти стои.

— Не знам, Даг. Съвсем фермерска е. Не трябва ли да се облека в Езерняшки стил?

Той се усмихна хитро.

— Не.

При тези обстоятелства й беше малко неудобно да си облекат отново сватбените дрехи. Намести връвта на лявата си ръка и златните топчета докоснаха кожата й. Дали щяха да развалят брака им, като връщане по следите, когато си се загубил? Може би някъде по-дългия път бяха кривнали встрани. Но спомените й не показваха такъв момент.

Даг взе патерицата си, което подсказваше, че ги очаква дълго ходене, защото вече почти бе спрял да я използва. Фаун приглади роклята си, обу се и го последва навън.

Даг осъзна, че е изминал една миля, без да види нищо, и то не защото не познаваше пътя. Сякаш съзнанието му се бе оттеглило в някакво тихо местенце, но той не знаеше дали се е уравновесило, или просто е зациклил.

— Къде е дъбравата на съвета? — попита Фаун, след като подминаха щаба на патрулните.

Беше намръщена, но лицето й се бе зачервило от бързото темпо, с което вървяха.

— Близо е. Малко след лечебницата на Хохари.

— Дали ще има много хора? Това като градски съвет ли е?

— Не знам какви са градските съвети. Около езерото има осем хиляди души. Смисълът да съществува съвет е, за да не се налага да се събират всички при такива спорове. Но всеки, на когото му е интересно, може да дойде. Зависи колко хора и шатри са замесени в спора. Днес са само Блуфийлд и Редуинг. Ще бъдат мама и Дар, но без много приятели, защото не искат да се разгласява. Повечето от моите приятели пък са на патрули по това време. Предполагам, че няма да има голяма тълпа. — Той размаха патерицата. — Зависи колко ще задълбаят във въпроса с брачните върви. Това би могло да засегне всички и да се разрасне.

— Колко ще продължи?

— В началото на сесията председателят пали свещ. Сесиите траят, докато свещта не изгори, някъде около три часа. По-големите спорове се измерват направо в свещи. Може да се проточи до няколко дни. — И след няколко крачки добави: — Но този няма. — „Няма да позволя“.

— Откъде знаеш? — попита Фаун, но вече навлизаха в дъбравата.

Всъщност по-скоро беше обширна кръгла поляна, оградена с нарочно засадени храсти, най-вече бъз и люляк. Някои бяха толкова стари, че стеблата им бяха станали дебели като дървета. Из поляната бяха разпръснати дървени пънове, няколко овце пасяха между тях. В единия край се издигаше конструкция с дървен покрив, вероятно за заседания при лошо време. Но днес небето беше ясно и съветът се бе разположил на открито в по-сенчестия край на поляната. Още няколко души бързаха да заемат местата си, така че явно не бяха закъснели.

Последни пристигнаха Феърболт Кроу и Мари. Феърболт зае последното свободно място от седемте седалки на съвета, разположени под няколко гъсти бъзови храста. Мари се отправи към патрулните, които стояха отдясно на Даг. Соун, Рази и Ютау вече бяха там. Младежът дори стана и изтърколи един пън за нея. Даг беше по-изненадан да види Гриф от патрула на Обайо и Дирла. Да гребеш чак от Бийвър Сай дотук заради това събитие?

От лявата страна на заседателите стояха само Кумбия, Дар и Омба — на нея й личеше, че никак не й е приятно. Майка му вдигна поглед от въжето, което плетеше може би за успокоение, и го погледна с мрачен триумф. Може би искаше да му каже: „Виж какво ме принуди да направя!“ След това извърна очи. Даг също извърна очи, сякаш не искаше да гледа как лечител зашива особено тежка рана. Дар изглеждаше, все едно го боли корем и Даг е виновен за това. Нищо необичайно.

Точно срещу съветниците имаше един дървен пън. Ютау измърмори нещо на Рази и той стана, за да избута до него още един.

В центъра оставаше празно пространство от около десет крачки. Поне никой нямаше да има проблем с чуването.

Фаун спря Даг с вид на подплашен елен.

— Бързо! Кажи ми кои са непознатите?

Феърболт беше седнал най-близо до патрулните, Доуи Грейхерон беше до него.