Катлийн Корбел - Мъжът от сънищата

Джен не проумяваше как Дженевив е могла да жертва собствената си дъщеря. Но го бе сторила. Бе я оставила при родителите си, съумели да избегнат жестокостта на янките и да преживяват от търговия в Атланта. Фермата „Седемте сестри“ била опустошена, но островът останал недосегаем за разрухата. И през лятото на 1865 година Дженевив най-сетне се върнала в дома си.

Последната страница в дневника беше написана тогава.

„Положих неимоверни усилия, за да продължа живота си. Зная, че това е неговото желание. Но не мога, дори заради скъпата ми Ани. Вече нямам сили.“

Последните думи на Дженевив О’Шей.

Джен остана дълго време неподвижна, загледана в сенките, шарещи по стените, заслушана в жалния вой на вятъра, който страдаше за бедната измъчена жена, за детето, което бе изоставила, за любовта, променила живота й. Джен не можеше да заплаче, усещаше само непоносима тежест в гърдите. И странно чувство на облекчение.

— Благодаря ти, Дженевив — прошепна тя. — Най-сетне зная поне защо.

И все пак доста въпроси останаха без отговор. Имаше и друга жена, чиято тайна Джен трябваше да разкрие. Чувстваше се толкова изтощена, сякаш през всички тези години Дженевив бе запазила цялата си мъка, за да сподели непосилния си товар със своята далечна наследница. Джен не беше сигурна дали има достатъчно сили, за да я понесе. Нямаше представа каква магия витаеше в тази стара къща, та бе успяла да доведе Дженевив отново в дома й. Но съзнаваше, че вратата наистина е отворена. Трябваше да открие цялата истина и след това да я разкаже на майка си… и на дъщеря си.

Джен хвърли поглед към прозорците. Грохотът на бурята отслабваше. Може би Рейф беше прав. Вероятно днес ще съумее да се добере до изследователската станция и да използва тяхната радиостанция. Надяваше се да успее. Трябваше на всяка цена да се свърже е Ани. Защото спомените по необясним начин се бяха предали на дъщеря й. Увереността, че и тя ще бъде изоставена, както навремето другата Ани.

Джен трябваше да убеди дъщеричката си, че това никога няма да се случи.

Но преди това трябваше да разкрие още една тайна.

Тя надникна в спалнята само за да се увери, че мъжът не е изчезнал. Усмихна се, щом зърна дълбоко заспалия Рейф. Добре че не възнамеряваше да се измъкне навън в бурята. Нейният спасител едва ли би се събудил, за да й попречи.

Влизането й в таванската стаичка се бе превърнало в ритуал. Джен първо отмести капака. После разпръсна фенерчетата и запали свещите една по една, сякаш подготвяше езическо жертвоприношение. Най-сетне се насочи към сандъците, чудейки се коя загадка да разплете. Би могла да избере сандъка на Ани, вероятно пълен с богато украсени с панделки рокли и шапки с пера, толкова модерни в края на миналия век. Ала редът на Ани още не беше дошъл. Първо трябваше да научи съдбата на третата Дженевив, да открие дали наистина историята следва един и същ модел.

Тя отвори сандъка, надявайки се да открие прави рокли с удължена талия и перлени огърлици, толкова популярни през двайсетте години на двайсети век. Вместо това откри куфарче.

— Какво, по дяволите…

— Надявах се да не дойдеш да ровиш тук, преди да съм заминал.

Джен едва не събори свещите, докато се мъчеше да се изправи.

— Не — задъхано промълви тя, втренчена с ужас във фигурата, изникнала от сенките. — Не, ти си мъртъв!

— Слуховете доста преувеличават — усмихна се Майкъл.

Джен не можеше да помръдне. Не бе в състояние да разсъждава.

— Защо…

Той сви рамене и приближи към нея.

— Бяха започнали да надушват измамата. Последния път, когато дойдох тук, скрих някои необходими документи. Смятах да ги взема, след като премине бъркотията около погребението, и да замина завинаги. Промъкнах се в къщата миналата нощ, докато ти беше на брега. Но не бях предвидил, че ще си намериш компания. — Той отново сви рамене. — Освен това подцених бурята.

Джен се бе опасявала, че не го познава добре. Нямаше представа колко права е била. Трябваха й няколко минути, за да се досети какви всъщност са били намеренията му.

— Всичко е било нагласено — промълви тя. — Инсценирал си катастрофа в морето, та всички да останат с убеждението, че тялото е било отнесено от теченията… — Мозъкът й трескаво работеше и тя започваше да осъзнава измамата, с която си бе послужил съпругът й. — Документите… Ти си присвоявал незаконно пари от банката.

— Много пари. — Той заплашително пристъпи към нея. — Чудех се дали да ти предложа да дойдеш с мен, но вече не си ми забавна, Джен.