Катлийн Корбел - Мъжът от сънищата

— Удари го! — изкрещя Рейф и се измъкна през отвора. Джен сграбчи една от пушките. Майкъл вече се извръщаше към новия противник, пистолетът отново проблесна в ръката му. Рейф яростно изрева и Джен знаеше, че ще се хвърли между оръжието и нея. Не трябваше да му позволи да го стори.

Стисна здраво стария мускет. Вероятно с пушката не бе стреляно повече от век, но пък беше тежка. Младата жена бързо се изправи.

Майкъл стреля отново и Рейф изстена от болка. Джен се извърна с пушката в ръце. Рамото на Рейф кървеше. Младата жена извика от ужас и отчаяние. Ала нейният спасител продължаваше да се бори, опитвайки се да притисне Майкъл към пода. Съпругът й риташе и удряше, без да изпуска пистолета.

— Отдръпни се! — замахна с пушката Джен. — Отдалечи се от него, Рейф!

Но той не се подчини. Ако се отдръпнеше, Майкъл отново щеше да се прицели. Поставена в безизходица, Джен стовари пушката върху пистолета.

Двамата мъже изкрещяха и се отдръпнаха. Пистолетът се плъзна по пода. Джен се хвърли да го вземе, преди Майкъл да го е докопал отново. Щом се извърна, видя, че двамата отново са се вкопчили един в друг. Рейф губеше битката. Майкъл понечи да се изправи. Нямаше време за изстрели. Джен замахна отново с пушката и я стовари върху главата на съпруга си.

Прикладът се строши, Майкъл изръмжа от изненада и падна в безсъзнание.

— Рейф? — извика младата жена и хвърли пушката. — Добре ли си?

Рейф не помръдна, втренчил поглед в проснатия на пода мъж.

— Ако кажа, че не съм добре и мен ли ще удариш? — усмихна се той.

Джен неволно се разсмя. Как бе възможно да я накара да се засмее в подобна ситуация? Трепереше като лист, по бузите й се стичаха сълзи. Съпругът й, когото бе погребала преди пет месеца, лежеше в безсъзнание на пода, а любовникът й, когото бе погребала преди сто години, й се усмихваше, макар да бе ранен.

— Трябва да те отведа при лекар — настоя Джен.

Рейф сведе поглед към рамото си.

— Няма да умра, момичето ми. Но нека се уверим, че той няма да ни създаде повече неприятности. — Той разрови натрупаните вещи и измъкна въже за придържане на завеси. — Не ми ли каза, че той е мъртъв?

Тя овърза здраво глезените на Майкъл, докато Рейф стегна китките.

— Тази тема като че ли става досадна. Бих искала да те запозная със съпруга си Майкъл, който смятах, че е загинал при катастрофа с чартърен полет над Карибско море.

— Какво означава всичко това?

Джен неволно потръпна.

— Това означава, че ще трябва да поискам развод.

Рейф само кимна.

— Той не заслужава да умреш заради него.

Джен внезапно застина.

— Смяташ ли, че това е причината да си тук? От такава смърт ли трябва да ме спасиш?

Той замълча за миг, сякаш обмисляше предположението й.

— Като се вземе под внимание, че през повечето време ти ме спасяваш, изглежда съм изразходвал цялата си небесна сила, за да пристигна тук.

Джен сковано кимна, съзнавайки, че събитията в тази къща са я разтърсили дълбоко. Тази къща.

Джен знаеше, че е длъжна да стори още нещо, преди да излезе оттук. Тя заобиколи стенещия Майкъл и се отправи към сандъка на баба си. Извади куфарчето, на което се виждаха инициалите на съпруга й и го остави встрани. Щеше да предостави на полицията, щом арестуват съпруга й. Дотогава не желаеше дори да разбере какво има вътре. Търсеше нещо много по-старо, нещо много по-важно.

Откри го веднага. Сватбена снимка, стара, избледняла, черно-бяла. Образите на съпрузите излъчваха същата обич и всеотдайност, каквато бе видяла и на другата фотография.

На 24 април 1926 година Дженевив О’Шей Каръл се бе омъжила за Едмънд Р. Бърк. Нейните баба и дядо. Джен отново се взираше в собственото си лице.

Младата жена се запита колко ли дълго е била щастлива тази Дженевив. Кога загубата на съпруга й я е накарала да сложи край на живота си. Ала, макар да разбираше какво са преживели тези жени, чиито съпрузи бяха умрели в ръцете им, тя не можеше да проумее как им бе дало сърце да изоставят децата си.

Може би именно затова спомените им бяха така дълбоко проникнали в старата къща, та се намесваха в живота на Джен. Може би тя трябваше да преживее не мъката от загубата на любимия си, а вината заради изоставянето на детето си. Най-сетне разбра защо майка й бе заключила всички тези вещи. Искала е да предпази дъщеря си, а също и внучката си. Може би именно затова все пак не ги бе унищожила.

— Все пак не мога да разбера — промълви Джен, втренчила поглед в жената, която познаваше.