Кристина Скай: Открадни сърцето ми

Силвър преглътна, опитвайки се да прикрие дивата си радост. Сега единствената й цел беше да отвлече вниманието на Хамид.

— Мислиш ли, че ще се предам лесно? Никога няма да узнаеш тайните на баща ми, които завинаги ще си останат погребани в Лавендър Клоуз. Освен ако не разкопаеш всяка педя земя.

В това време Люс вече бе на палубата.

— Дори не разбирам защо записките на баща ми са толкова важни за тебе — продължи Силвър.

— Глупава жена! Баща ти имаше списък с имената на приятелите ни в Лондон, които ни даваха информация за корабите и пасажерите им, за хора като Ренуик, които изпълняват всичко, което поискаме. Този списък не трябва да става достояние на никого.

— Но ти току що ми каза за него.

— Казах ти, защото ще умреш.

Една сянка се спусна към Хамид и Силвър. Иън и Индия искаха да помогнат на брат си, но той нямаше нужда от помощ. Отмъщението беше много сладко след толкова години мъчение. Люс изпита истинско удоволствие, когато чу как челюстта на Хамид изхрущя от удара.

Две леви крошета и удар в стомаха и Хамид се просна на палубата.

— Стреляй, невернико! — изсъска през зъби той. — Направи ми тази чест и знай, че скоро ще се срещнем вада.

Люс бавно отпусна пистолета.

Всичко приключи. Омразата го бе напуснала. По-рано би убил Хамид, но сега…

— Не бързай, Хамид. Преди да потеглиш за ада те очаква английският затвор.

Люс избърса една кървава струйка от лицето си, после се усмихна. Иън сложи ръка на рамото му.

— Благодаря ти, братко. Както винаги, си много изобретателен. И ти, Индия, добре се справяш с тази пушка.

Тя се усмихна.

— Научих се от братята си. Но мисля, че сега имаме работа. Да свалим този негодник при останалите.

Силвър не чуваше нищо. Само гледаше Люс, лицето му, струйката кръв по него. Гледаше мъжа, когото обичаше повече от живота си. От гърлото й се изтръгна стон.

— Ти си спасен!

— Да, Слънчев лъч, но нямаше да бъда без твоята любов, без ума и смелостта ти. Омъжи се за мен, Силвър. Сподели дните ми. Нощите ми. Искам да гледам как очите ти стават сребърни от страст. Искам да гледам как раждаш децата ни.

Болка разкъса сърцето на Силвър. Това беше всичко, за което бе мечтала, но никога нямаше да се сбъдне. Между тях лежеше дълбока пропаст. Той бе благородник, а тя дъщеря на обикновен търговец на парфюми. Тя се отдръпна назад.

— Аз… не мога.

Люс присви очи.

— Така ли? И защо? — попита тихо той. Силвър наведе глава.

— Защото ме излъга. Остави ме да мисля, че си обикновен разбойник — отчаяно каза тя.

— Можех да ти кажа повече, ако не беше опитвала да ме спасяваш всеки пет минути. Освен това сме квит, за щото ти не ми каза за Уолдън Хол.

Очите му станаха сурови. Той бавно се приближи до нея.

— Не ме докосвай! Върви си! Няма да се омъжа за те бе, чуваш ли?

— Е, тогава нямам друг избор.

Само с едно движение Люс обгърна раменете й и я притегли към себе си. Устните му жадно поеха нейни те. Тя се дърпаше и протестираше. Люс объркано я погледна.

— Заради титлата ми е, нали? Мислиш, че не си за мене?

Силвър сви рамене.

— Различни сме, това е всичко. Не бихме могли да живеем заедно.

— Наистина ли?

Люс се усмихна и очите му заблестяха.

— Тогава ще си остана разбойник и ще скитам но пътищата.

— Не, не можеш да го направиш!

Без да отговори, той впи устни в нейните. От другия край на палубата се разнесоха викове. Поровете записукаха. Кромуел се разлая.

— Добре дошли в семейството, госпожице Сейнт Клеър.

Иън Деламнър целуна Силвър по пламналото лице. Когато от тъмнината изникна Конър Маккинън, погледът на Люс стана суров.

— Никога не си помисляй за това, Маккинън — предупреди той.

Конър се разсмя и разтърси ръката на Силвър.

Херцогиня Кранфорд гледаше отстрани, очевидно доволна от ситуацията. Да, всичко при Люс се бе уредило както се надяваше.

А сега оставаше да се заеме с бъдещето на тази не послушница Индия!

— Е, какво мислиш?

Маркизата на Данууд и Хартингдейл гледаше навъсено акварела върху статива на верандата. Венеция се простираше пред нея като бляскаво бижу в лазурно и златисто.

Силвър наклони глава.

— Какво мислиш?

Люс се усмихна. Стана и отиде да погледне недовършения акварел, наслаждавайки се на топлината, която вече обхващаше тялото му.

— Хм.

Това щеше да я ядоса. Беше сигурен.

— Само това ли можеш да кажеш? — попита Силвър и прехапа устни.

Люс я погледна, обзет от копнеж.

— Не мога да работя. Как бих могла, когато родителите ти организират парти по случай женитбата ни?