Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— Не бива да рискуваме, макар да си отличен стрелец. Освен това онзи държи под прицел госпожица Сейнт Клеър.

— Ами Люс?

— Ще се погрижим за него, след като госпожица Сейнт Клеър бъде в безопасност.

— Но не можем просто да си седим тук и да оставим този човек да избяга.

— Права си скъпа. Ще му сервираме малка изненада, когато се качи на кораба.

Иън бързо се обърна.

— Помогнете ми да смъкнем тези хора долу — каза той. — После ще ви кажа какво ще направим.

Силвър се взираше в похитителя си. Очите й блестяха яростно.

— Все някога ще те накарам да платиш за това, което направи на Люс, червей такъв!

— Престани с празните си заплахи, англичанко — изръмжа Хамид и жестоко дръпна косата на Силвър. — Вече не ме забавляваш. Щом стигнем до каютата ми, ще те науча как да се отнасяш с мъж.

Тя се опита да не мисли за изстрела и за звука от падащото тяло на Люс. Сега трябваше да се опита да надхитри този кучи син. Нужно й беше време.

— Какво ще стане, ако съм си припомнила къде е златото?

— Много несполучливо се опитваш да ме мамиш, госпожице. Скоро ще си кажеш всичко.

Лодката се удари леко в кораба. Хамид избута Силвър пред себе си, после се качи и той.

На палубата беше тихо. Тя бързо се огледа.

Никакъв екипаж. Макар да я озадачи, това я зарадва много.

Хамид извика, но никой не му отговори. С крайчеца на очите си Силвър забеляза кичур руса коса.

Сърцето й подскочи. Обзе я дива надежда.

Тя отново долови леко движение и този път беше сигурна, че вижда Индия, която се скри зад куп дървени сандъци.

Силвър се чудеше как да провокира похитителя си, когато друга лодка се приближи до кораба. След малко се появи Чарлз Милбанк, нетърпелив и запъхтян.

— Дойдох за парите и момичето, Хамид, както обеща, след като получи разбойника.

Силвър побесня. Хамид само се изсмя.

— Наистина ли си мислиш, че ще е толкова лесно англичанино? Колко си наивен! Няма да видиш пари от мене днес. Отплаваме след час с отлива.

Милбанк прокле.

— Но ти ми обеща!

— Няма значение. Ти беше само за прикритие. Ако нещо се случеше, щеше да бъде приписано на тебе. Сега имам момичето и Данууд.

— Данууд ли? Че какво общо има той? Разбрах, че е изчезнал преди пет години.

— И се е върнал, за да се превърне в легендарния Блакууд.

— Невъзможно! Не го вярвам!

— Не е задължително, глупако.

— Момичето е мое, проклетнико, както и парите!

— Той е прав, Хамид.

На палубата се появи друг мъж. Носеше инкрустирана със сребро пушка, а на ръката му проблясваше пръстен във формата на фантастично животно.

— Златото в Лавендър Клоуз е мое и можеш да правиш каквото си искаш с момичето, след като ми каже къде е скрито.

Хамид се усмихна.

— Грешиш. Станал си много алчен, а това не се харесва на пашата от известно време. Мисля, че трябва да се освободим от услугите ти.

— Дрънкай каквото си искаш, но вие се нуждаете от услугите ми и ще плащате за тях. Да не мислиш, че беше лесно да се справя с Уилям Сейнт Клеър? Дори не подозираш колко ми струваше да сплаша дъщеря му!

Значи това беше човекът, който стоеше зад нападенията в Лавендър Клоуз, помисли си Силвър. В това време Милбанк пристъпи напред.

— Тя е само моя. Няма да я загубя този път.

— Много интересно — изсъска новодошлият. — Милбанк иска да продава тялото на жената, Хамид я иска в харема си, а аз просто искам няколко отговора. Задача, достойна за самия Соломон. Но мисля, че имам решението, нека просто си я поделим. Аз ще взема главата на госпожица Сейнт Клеър, Милбанк тялото й. За нещастие, Хамид, нищо не остава за тебе. Очите на Хамид заблестяха от ярост.

— Много бързо взимаш решения, Ренуик. Трябваше да умреш преди пет години, когато отвлече маркиз Данууд вместо Уилям Сейнт Клеър.

Ренуик! Силвър най-после разбра кой е мъжът, който Брам бе нарисувал в скицника си. Иън го бе нарекъл лорд Деймиън Ренуик, но за нея щеше да си остане убиецът на родителите й.

Дива ярост обзе Силвър. Тя заби лакът в стомаха на Хамид, отскубна се от него, сграбчи висящия наблизо фенер и го захвърли по Ренуик.

От счупения фенер избухнаха пламъци. Индия изскочи от прикритието си и събори Милбанк на палубата. Иън и Конър се хвърлиха към Ренуик, който вече се бранеше от ноктите на Силвър.

Но от това се възползва Хамид, който сграбчи Силвър и я затътри към лодките. Изведнъж тя долови слаб аромат на цитрус, тютюн и бренди. Тогава го видя. Очите му решително блестяха, докато се изкачваше по-корабното въже. Лицето му беше опасно красиво.