Катрин Каултър - Контесата

Погледнах и двамата право в очите.

— Мисля, че трябва да я събудим. Ако не успеем, надявам се, че в района все ще се намери един способен лекар. Положението не е естествено и двамата го знаете много добре. Защо тогава се преструвате?

Племенник и чичо се спогледаха.

Поставих внимателно салфетката си до чинията и се изправих.

— Отивам да видя Амилия. После ще пояздя Малката Бес. Ще взема Джордж с мен. Той трябва да научи околностите.

— Аз ще те придружа — заяви Джон и стана.

Погледнах съпруга си, но той бе свел поглед към чинията си. Какво ставаше тук?

Амилия продължаваше да спи. Приближих се до Томас и го бутнах встрани. Наведох се над младата жена, стиснах я за раменете и започнах да я раздрусвам.

— Какво правиш? Престани, може да я нараниш.

Продължих да я разтърсвам, дори я ударих лекичко няколко пъти по лицето. За мое огромно облекчение тя отвори очи. Видях усилията й да се фокусира върху лицето ми.

— Анди?

— Да, Амилия. Томас и Джон също са тук. Събуди се. Крайно време е.

Погледът й просветна. Помогнах й да седне.

— Какво е станало? Защо сте тук всички? Колко е часът?

— Ти спиш — ако желаеш да го наречем така — в продължение на повече от три часа. Наближава два следобед.

Томас прокара длани под ръцете ми и ме вдигна от леглото на съпругата си. Зае мястото ми и допря веднага длан до челото й.

— Боли ли те главата, скъпа? Приготвил съм ти сместа, която ти ми даде миналия вторник и която облекчи с голям успех главоболието ми.

— Не, Томас, чувствам се добре.

— Помниш ли като излязохме от Черната стая, Амилия?

— Да, разбира се. И какво?

— Движехме се по коридора на западното крило, когато ти спря внезапно и погледна към отворената врата. Каза нещо от рода на това, че подобно нещо било странно и влезе да погледнеш вътре. Спомняш ли си го?

Тя мълча в продължение на най-малко една минути. Усетих как ледени тръпки преминават по тялото ми, докато я наблюдавах. Бях ужасена. Нещо не беше наред. Какво се бе случило в онази празна стая?

— Онова, което си спомням, Анди, — промълви най-сетне тя, — е, че говорихме за баща ми, за призраци и феномени от други светове и тогава… Сведе поглед към белите си ръце. Томас я погали по раменете и я привлече в обятията си. Изгледа ме неодобрително. В този момент младата жена се отдръпна от съпруга си. — Не, не помня нищо повече, Анди. Просто няма нищо друго.

Поех си дълбоко въздух и рекох:

— Няма обяснение. Амилия не си спомня нищо. Според мен тук си имаме работа с призрак.

— Глупости! — възкликна Джон.

Това бяха първите произнесени от него думи, откакто бяхме влезли в стаята на снаха му.

— Ти нямаш представа за какво става дума, Джон — обърнах се към него аз. — Ти не беше там.

— От дванайсетгодишната си възраст не съм видял, чул или усетил нищо в тази къща, което поне да напомня за призраци. Забрави за тази версия.

— Добре тогава, а как ще обясниш случилото се с Амилия?

— Не мога, но това не означава, че няма правдоподобно обяснение.

Върнах вниманието си към младата жена, която се бе облегнала на Томас. Той прекарваше леко пръсти през косите й.

— Амилия, мисля, че е най-добре да пишеш на баща си. Според мен той трябва да посети Девбридж Манър и да потърси привидението, което те привлече в онази стая. Смяташ ли, че ще дойде?

— О, да. Ако му напиша какво се е случило, буквално ще долети тук.

— Виж, Анди — обади се Томас. — Ти не знаеш нищо. Тук, разбира се, има призраци, те обитават всички стари къщи. Нашите призраци обаче никога не афишират присъствието си. Ако в онази стая е имало привидение, то не направило нищо лошо на Амилия, просто я е приспало. А тя имаше нужда от сън след снощи, когато се изтощи доста.

— Защо се е изтощила снощи?

Той се изчерви силно и аз си припомних коментарите по време на закуска. Поклатих глава.

— Няма значение. Амилия, друг път случвало ли ти се е нещо подобно, откакто живееш в Девбридж Манър?

— Не — отвърна тя, — беше за първи път. Но не разбираш ли, Анди, Даже нямам представа дали е станало нещо. Може би просто изведнъж ми се е приспало неудържимо и точно така съм и направила.

— На пода насред някаква празна стая? Чуйте ме всички. Кой може да твърди, че случилото се с Амилия няма да се повтори? Ами ако следващия път не е само това? Ами ако заспи и не се събуди повече? Все трябва да има някакви отговори. И ние трябва да ги открием.

— Тази работа не ми харесва — заяви Джон. — Както не ми харесва и да свеждаме всичко до действия на някакъв мъртъв дух.