Катрин Каултър - Контесата

— Започвам да мисля, че е талант, мис Гилбанк — рече Джудит. — Ще трябва да попитам татко дали той си пада по комара.

— Пада си, но не си го позволява много често — отвърна младата жена.

— Аз предложих да се обзаложим — обадих се, защото винаги се бях обзалагала за всяко нещо, което ми дойде наум.

Обикновено залозите печелеше дядо, но имаше и изключения. Той самият бе комарджия по душа, но винаги твърдеше:

— Ако залагаш повече от това, което можеш да си позволиш да загубиш, значи заслужаваш да бъдеш застрелян.

Дядо не беше от хората, които понасят да се вършат глупости. Според някои той имаше прекалено закостенели схващания. Това бе така, но тъй като аз споделях почти всичките му вярвания и мнения, смятах осмелилите се да го критикуват за глупаци.

Запомних завинаги думите му за залагането. Бях чувала доста истории за мъже, проиграли домовете си, наследството, дори конете и хрътките, и повечето от тях се бяха застреляли. А една жена пък се застреляла, защото изгубила всичките си бижута и съпругът й отказал да й купи нови.

— Мис Гилбанк, — обърна се към гувернантката си момичето, — това е новата съпруга на татко, Анди. Струва ми се, че е много млада, за да се омъжва за татко. Тя обаче обясни, че татко обожавал Джордж и в такъв случай всичко става ясно.

— Здравейте — казах аз и протегнах ръка.

Мис Гилбанк погледна объркано подадената ръка и най-сетне я пое. Нима мислеше, че ще се отнасям към нея като към слугиня?

— Добре дошли в Девбридж Манър, миледи. Надявам се, че Джудит все още не е разнищила всички ни пред вас.

— О, не. Тя игра почти през цялото време с Джордж.

— Джордж не е грозен, мис Гилбанк — обади се момичето. — Може би ще трябва да си сложите очилата, за да го видите по-добре.

Гувернантката погледна към териера, който, след като приключи работата си при рододендрона, тръгна щастливо към нас, които според него бяхме тук единствено за негово удоволствие. Хвана пръчката с уста и я размаха пред очите ни.

Джудит веднага отиде да играе с него. Мис Гилбанк се усмихна и каза:

— За мен е голямо удоволствие да се запозная с вас. Негово височество поговори за момент с мен снощи. Той ми се струва много щастлив.

Седнах отново на пейката и я подканих с жест да направи същото. Започнах без предисловия, достатъчно тихо, за да не ни чуе детето:

— Нямах представа, че графът е имал втора съпруга и момиченце от брака си с нея.

Красивите й извити вежди се вдигнаха нагоре.

— О, Боже, сигурно е истински шок за вас да научите по този начин такова нещо. Много съжалявам.

— Фактът, че съпругът ми е решил да не ми казва, не е ваша грешка, мис Гилбанк. Изглежда просто мисля на глас. Само не разбирам защо не ми е казал.

— Може би държи на вас толкова много, че се е страхувал да не ви изгуби.

Звучеше много романтично, но не ми се струваше правдоподобно.

Лорънс бе постъпил така поради друга причина, макар да нямах представа каква точно. Усмихнах се на мис Гилбанк и попитах:

— Защо не вечеряхте снощи?

— Аз не се храня със семейството — отвърна безизразно тя, без да изпуска от очи Джудит.

— Снощи си прекарахме много добре. Може би ще ви бъде приятно. Не мога да си представя, че ви е кой знае колко забавно да се храните сама.

— Не, не е, но вече свикнах. — Усмихна ми се криво, при което се показаха двата й предни зъба, които се застъпваха малко. Ефектът беше очарователен. — Гувернантката е странно същество, нито риба, нито рак. И Брантли, и мисис Редбрест са ми много приятни, но те биха получили удар при мисълта да вечерям с прислугата.

— Ще бъдете ли така мила да се присъедините към нас тази вечер, мис Гилбанк?

— Благодаря, миледи. За мен ще бъде щастие. — Погледна отново към Джудит, която се стараеше да измъкне пръчката от стиснатите челюсти на Джордж. Той се дърпаше и ръмжеше, забил задните си лапи в земята за по-голяма устойчивост. Това обаче не му помогна. Момичето просто му разтвори челюстите и взе пръчката. Усмихнах се на мис Гилбанк и тя добави: — Имам само една хубава рокля. И тя е ушита според модните тенденции отпреди пет години.

— Няма проблем. Може би скоро ще успеем да отидем в Йорк и Амилия ще ни разведе из най-хубавите магазини. — Вдигнах вежди и, без да помисля, привичка, която според дядо ми щеше да ме опозори, изтърсих: — Предполагам, че съпругът ми ви плаща достатъчно?

Липсата ми на такт не я възмути.

— Да, разбира се — отвърна тя. — Аз съм висококвалифицирана гувернантка, миледи. Услугите ми се търсят много. Струва ми се, че само преди шест месеца негово височество се принуди да ми плаща повече, тъй като мистър Бледсоу ме покани да уча шестте му дъщери. — Младата жена се засмя и потръпна едновременно. — Мисля, че той искаше и да се ожени за мен. И тогава нямаше да се налага изобщо да ми плаща.