Катрин Каултър - Контесата

Аз отидох отново в музикалната стая на Каролайн. Застанах в средата. Приближих се до прозореца и проследих с поглед съпруга си, който разговаряше с Бойнтън. Вратата се затвори. Не се обърнах. Чух нещо зад себе си, но не се изплаших ни най-малко. Обърнах се бавно, но естествено там нямаше нищо, поне което можех да видя. Усетих дълбока, всепоглъщаща умора. Внезапно почувствах силна топлина, сякаш някой бе запалил огън и той се бе разгорял светкавично. Бях изтощена, беше ми топло; отпуснах се на пода. Усетих как топлината преминава през мен. Изпитах безкрайно умиротворение и заспах.

Когато Джон, с пребледняло като тебешир лице, се надвеси над мен, аз му се усмихнах и казах:

— Каролайн вече е добре. Всичко е наред.

В Черната стая вече не се усещаше заплаха. Злото бе Лорънс и той вече бе мъртъв. На следващия ден накарах да боядисат малкото помещение в бяло, да застелят пода с дебел бял килим и да окачат бели пердета на единствения прозорец. Джудит обичаше да идва в тази стая. Мебелира я с прекрасно бюро в стил Людовик XV и малко канапенце. Постави в ъгъла арфата на майка си. Скоро бе добавено и пиано. Сестра ми обяви, че сега Бялата стая е нейната музикална стая. „Каролайн, — помислих си аз, — ти би била толкова горда с нея.“

Преди Амилия и Томас да си заминат след Великден, младата жена погледна големия ми корем и призна, че също била бременна. Докато ми го обясняваше не можеше да отдели очите си от Томас. Каза, че сега вече имала всичко. Била господарка на собствения си дом, очаквала дете, и, о, Боже, само трябвало да погледнеш Томас… Така и направих, разбира се. Той беше красив и в това нямаше нищо ново, но то не беше всичко; не го беше поваляла нито една настинка, нито една нервна криза. Честно казано сега той приличаше на млад бог, беше във великолепна форма, лицето му беше загоряло, тъй като работел с фермерите, друга от дейностите, които му бе поръчал лорд Уейвърлий с цел подобряване на здравето. Джон погледна към брат си и се усмихна широко.

Мис Крислок почина през ноември и това според мен бе спасение за нея. Все още ме болеше като се сетех в какво се бе превърнала.

Колкото до моя съпруг, гордия татко, в дните след раждането на Джарод той си подсвиркваше непрекъснато, и се смееше. Прокрадваше се зад паравана, зад който се обличах, за да ме нацелува и да ми обещае, че и тази вечер ще ми позволи да пия бренди с него.

„Животът е много хубав“ — помислих си аз, докато наблюдавах усмихната спящия си син. Знаех, че трябва да се наслаждавам на всеки благословен миг. Джон влезе в стаята. Носеше букет красиви цветя.

— От оранжерията на Бадърстоук, където живееше нашата мис Бенингтън. Цветята са знак на благодарност, задето въведохме Джордж в нейния и техния живот.

В този момент Джордж излая. Джон бе затворил вратата зад себе си без да иска. Погледнах към челядта на териера, настанена удобно в голямата кошница пред камината. Без да губи време, мис Бенингтън ги облизваше едно след друго.

Джон пусна Джордж и той се втурна незабавно към кошницата. Застана на пост, вирнал перчем, като махаше лекичко с опашка. Истински защитник.

Засмях се и притиснах към гърдите си моя малък син и гордия му татко.

© 1999 Катрин Каултър

© 2001 Красимира Матева, превод от английски

Catherine Coulter

The Countess, 1999

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране, разпознаване и начална редакция: Сергей Дубина, 2007

Редакция: stela1981, maskara, 2009

Издание:

Катрин Каултър. Контесата

ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10971]

Последна редакция: 2009-03-25 17:12:21

Английска пътешественичка, живяла в края на XVIII и началото на XIX век — Б.пр.

Игра на отгатване — Б.пр.

Синьо (англ.) — Б.пр.

Един от най-прочутите лондонски театри — Б.пр.

Буря (англ.) — Б.пр.

Кантон — град в Югоизточен Китай; кантонски диалект — Б.пр.