Катрин Каултър: Контесата

Спах и сънувах.

В съня си чух гласа на Питър. Сънувах, че ме държи за ръката и прокарва леко пръсти по бузата ми. Казваше ми да се събудя, защото до Коледа оставали само четири дни и било неучтиво от моя страна да не го приветствам. Дори попита дали съм му купила подарък.

Но аз не можех да се събудя. Плувах в мрак, усещах как празнотата ме обгръща, обвива ме като в пашкул.

По-късно пък мис Крислок повдигаше главата ми и ми даваше нещо за пиене; изпих го и заспах дълбоко. Мисис Редбрест ме хранеше с вкусен пилешки бульон. Чух я да обяснява какъв късмет било, че се храня; в противен случай съм щяла да се изтощя и това щял да бъде краят ми. Искаше ми се да й благодаря, защото бульонът ми харесваше много и ме затопляше приятно. Искаше ми се също да я успокоя, че нямам намерение да се изтощавам.

Чух гласа на Джудит, която ми казваше „Добро утро“ с типичен за щата Вирджиния акцент. Нейното „утро“ се точи почти половин минута. Мис Гилбанк се засмя, потупа ме по ръката и ме помоли да се събуждам скоро, тъй като съм й липсвала. Имах желание да споделя, че и тя ми липсваше. Толкова много хора имаше около мен, всички те шепнеха, всички ме докосваха леко, потупваха ме, а на мен ми се искаше да отворя очи. Но не можех и ми беше много неприятно. Исках да отворя уста и да им кажа да правят нещо друго, а не само да се промъкват наоколо ми и да шепнат. Исках да викат, да се смеят. Да, исках да чувам смях и може ми дори музика. Но единственото, с което бях заобиколена, беше шепот и безкрайно, бездънно, дълбоко мълчание.

Беше посред нощ. Нямам представа откъде го знаех. Усещах топлина, която ме обгръщаше отвсякъде. Дочух скимтенето на Джордж, точно в ухото си. Искаше ми се да се усмихна, да кажа на Джордж да не подлудява Джон с явното си обожание.

Топлината ме покриваше и проникваше в мен, до костите ми. Осъзнах, че е Джон, който ме прегръщаше и ме притискаше към себе си. Почувствах как големите му длани разтъркват гърба ми. Усещах твърдото му топло тяло. Топлият му дъх галеше слепоочието ми. Това ми харесваше. Даваше ми усещане за комфорт и сигурност.

Той говореше в ухото ми. Гласът му беше дълбок и нежен. Знаех, че ме обича, че е луд от тревога, но просто не можех да направя нищо. И тогава той каза, вече по-силно и нетърпеливо:

— Чуй ме добре, Анди. Предостатъчно търпях. Отнасях се с теб мило, нежно, но ти не се връщаш при мен. Реших, че повече не заслужаваш нежността ми. Ще ми се подчиниш, дяволите да те вземат. Ти ще ми станеш съпруга, а съпругата трябва да се подчинява на мъжа си. Защо отказваш да се събудиш? Това продължава вече шест дни. Лекарят не знае какво ти е. Говори някакви врели-некипели за шок, женски нервни припадъци и други подобни, но аз му обясних, че твоите нерви могат да бъдат опънати оттук до Франция и пак да не се скъсат. Колкото до женските нервни припадъци му казах, че ще ме стъпчеш, ако ти кажа някога нещо подобно. Той само поклати глава, видимо ужасен. После му обясних, че си застреляла човек и е имало толкова много смърт, болка и страх, че най-вероятно просто не си била в състояние да ги понесеш; сигурно си се оттеглила на някакво безопасно местенце и ще останеш там, докато се справиш с тях. Да, струва ми се, че вярвам на това обяснение. Може би той също повярва. В отговор само изсумтя. Струва ми се, че повече му допада собствената му прогноза за женски нервен припадък. Но вече минаха шест дни, цели шест дни, Анди. Време е да се върнеш отново към живота и да се омъжиш за мен, да свириш отново на пиано и да ми позволиш да те разсмивам. Ще можем да се обзалагаме с Джудит на кой храст ще се облекчи следващия път Джордж. Добре, тогава само ще ме слушаш. Приятно ми е да чувствам гърдите ти; много хубави, меки гърди имаш. Обичам да усещам устните ти, но сега те са сухи. Не трябва да забравям да ги намажа с крем. Баща ти се поправя. Доктор Боулдър не е мръднал оттук от самото начало. Но според мен го прави най-вече заради превъзходната кухня на готвачката. Изяжда храна колкото собственото си тегло.

Вече е много студено. От три дни вали сняг. Малката Бес е почти напълно здрава. Скимти всеки път, когато някой се приближи до нейното отделение. Липсваш й. Всички очакваме да отвориш красивите си очи и да направиш някакво безочливо изказване. Например да поискаш чаша бренди с пилешкия бульон. Питър също е тук. Крачи напред-назад, седи и те наблюдава часове наред. Започва да губи самообладание, Анди. Трябва да се върнеш при всички нас и да си пийнеш бренди. Какво ще кажеш? Отвори очи, Анди, усмихни ми се. Искам да те целувам и да те науча как да ме целуваш. Искам да те любя и да ти покажа, че мъжът и жената заедно могат да създават вълшебство. Ние ще го създадем също, ще видиш. Ти ще ми вярваш и ще ме обичаш, и дори понякога ще се хвърляш отгоре ми, толкова ще ме желаеш, и ще ме целуваш, докато ме подлудиш. Ще бъдем заедно. Точно така. Ти ще ми вярваш, Анди. Аз ще ти бъда верен до последния си дъх. А после духът ми ще ти бъде верен. Никаква нестабилна аура. Ще се прилепя към теб, докато започнеш да ме кълнеш и пожелаеш да се разтворя във въздуха. Повярвай ми, Анди. Никога няма да те излъжа, никога.