Катрин Каултър - Контесата

— Не, Мили. Не трябва да убиваш Джон. Той не е направил нищо лошо. О, моля те, не, недей да причиняваш още страдания на баща ми.

— Той е достоен за съжаление в слабостта си — заяви тя, като се надвеси над мен, а чашата бе вече почти до устата ми. — Хайде сега, да свършваме.

Усетих такъв безпомощен страх, че направо се задавих от него. Тогава чух рязък мъжки глас.

— Мис Крислок, нека аз да се заема с това. — Беше Джон. Сграбчи я да китката и измъкна чашата от ръката й. Видях как я подаде на Питър, който стоеше зад него. След това погледна към мен. — Добре дошла отново при нас, Анди.

— Ти си тук. Защо си тук?

— Задавах си някои въпроси във връзка с тази жена. Още повече ме озадачаваше непробудният ти сън. С Питър обсъдихме това и решихме да чакаме тук. Когато влезе мис Крислок, за малко не се показахме, но в последния момент Питър ме дръпна назад. Видяхме и чухме всичко. Тя е луда, Анди, омразата й я е побъркала. Но всичко вече приключи, и ти си отново с мен, слава на Бога.

Внезапно мис Крислок изкрещя, смразяващ кръвта крясък, напомнящ за току-що измъкнал се от портите на ада демон. Започна да удря едновременно по двамата млади мъже, да крещи, да рита, ръцете й не се виждаха, толкова бързо ги движеше. Видях как Питър я удари с юмрук по челюстта. Тя се строполи на пода.

Джордж се измъкна изпод завивките и заскимтя, като спря чак когато Джон се засмя и го взе на ръце.

— Виж само господарката си, Джордж. Най-сетне благоволи да ме погледне отново. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ще мине още доста време, преди да повярва отново в способността си да ме надмине, както с ума, така и с юмруците си. Какво ще кажеш?

Териерът изскимтя.

Бях безкрайно щастлива, но както изглежда думите ми се бяха изчерпали. Всичко се беше изчерпало. Опитах да се усмихна на любимия си братовчед Питър и на най-скъпия за мен човек на света, мъжът, който ме бе спасил от мрака и ме бе отвел сред блажена светлина, бе ме освободил. Усещах обаче как този мрак ме тегли към себе си. Плачеше ми се заради това, но успях само да промълвя:

— Много съжалявам. Както изглежда все още не съм готова да се върна.

— Не, не, не ме оставяй отново, Анди.

Но аз усещах, че нямам избор. Всичко просто се оттегли отново от мен и не бях в състояние да го спра; въздъхнах и затворих очи.

Чух Питър да казва:

— Отивам за доктор Боулдър. Той е с баща й.

— Не, тя няма нужда от него — отвърна бавно Джон. — Тя ще се оправи. Виж, вече диша с лекота. Мисля, че просто спи. — Усетих целувката му по устата си и чух думите му: — Трябва да й намажа устните с крем; изсъхнали са.

Засмях се вътрешно. А когато след известно време чух отново гласа на своя любим, устните ми бяха меки.

Отворих очи. И този път ги задържах така.

Диърфийлд Хол

Три месеца по-късно

Той дойде при мен в Диърфийлд Хол в началото на март. Беше все още студено, отново валеше сняг и се готвеше да застели блатата, а йоркширските ветрове виеха по цели нощи.

Застана на вратата, с разрошена от вятъра коса, с дрехи за езда; изглеждаше здрав, мургав и много едър. „Твърде млад и силен“ — помислих си аз и му се усмихнах.

— Време е — рече той и тръгна към мен.

Така беше.

Питър ме отведе до олтара, а ни ожени местният викарий. Беше тиха, сдържана и семпла церемония, на която присъстваха само членовете на семейството и голяма част от прислугата на Диърфийлд Хол и Девбридж Манър.

Времето през този ден беше прекрасно. Веселихме се много и пихме здраво от прекрасния пунш с шампанско, приготвен лично от Питър. Всички се усмихваха, смееха се и ни желаеха щастие. Дори малката ми сестра успя да изпие скришом една чаша шампанско, благодарение на Амилия.

През първата нощ от брачния си живот останахме в Диърфийлд Хол.

Никога няма да забравя първите думи на Джон, когато влезе в спалнята и ме видя в леглото, облечена с бяла нощница със завързани до самата брадичка панделки, и притиснала Джордж към гърдите си. Бях вперила поглед в босите му стъпала; знаех, че е напълно гол под красивия халат от синьо кадифе.

Той спря на около два метра от леглото и рече:

— Кълна ти се, че винаги ще те обичам. Ти си ми съпруга, а скоро ще ми станеш любовница и двамата заедно ще преживеем всичко, което могат да преживеят един мъж и една жена. Моля се да имаме деца, еднакъв брой от двата пола, надявам се. Никога няма да те предам. А сега, Джордж, ела при мен. Тя няма нужда от твоята защита.