Катрин Каултър - Контесата

Брантли ме въведе в трапезарията, като ме оглеждаше внимателно, вероятно за да се увери, че от падането ми няма неприятни последствия. И тогава забелязах, че основният ми въпрос вече стоеше пред мен.

Мис Гилбанк и Джудит седяха една до друга върху канапенце, точно срещу графа. Томас седеше до съпругата си, поставил лявата си ръка върху рамото й. Джон се бе подпрял на полицата пред камината, кръстосал ръце пред гърди. Мис Крислок плетеше бяла, тясна дантела. Лорънс се изправи веднага, щом влязох в стаята. Видях го как погледна от мен към Джудит. Той беше умен. Щеше да го направи публично, не насаме. Нямаше да забравя стратегията му. Съпругът ми беше нервен. Дали мислеше, че ще го заклеймя пред цялото му семейство?

Той се изкашля и пое дланта ми.

— Анди, бих искал да се запознаеш с дъщеря ми, Джудит, и нейната гувернантка, мис Гилбанк.

Погледнах го право в очите и отвърнах:

— Нямам никакво желание да се запознавам с тях, сър. Струва ми се, че не са добри хора.

Обърнах се към Джудит и й намигнах. Тя се изкиска, но веднага се плесна с ръка през устата като видя изражението на баща си. Той беше пребледнял. Изглеждаше ужасен. Беше изгубил способността да говори.

Чух как Амилия хлъцна.

Тогава се разсмях.

— Сър — рекох аз, — само се пошегувах. Моля те, прости ми.

Усмихнах му се до уши; вероятно вече му бях простила, задето не ми беше казал за Джудит или втората си съпруга. Все пак каквато и да беше причината, не можеше да е чак толкова лоша.

— Всъщност — додадох аз, все така безсрамно ухилена, — аз вече имах тази чест, милорд. Днес следобед, в малката източна градина. Не само се запознахме, ами и открихме, че се понасяме.

Джордж, който досега бе стоял мирно край мен, изсумтя леко. Джудит скочи от канапенцето, но мис Гилбанк я дръпна леко назад.

— Извинявай, Джудит, но Джордж не говори на теб. Той вика Джон. Обожава го. Боготвори го. И никой от нас не може да направи нищо по този въпрос. — Наведох се, за да го потупам по главата. Чух гордостта в собствения си глас, когато добавих: — Сега вече можеш да проявиш ентусиазма си, Джордж. Благодаря ти за тази великолепна проява на сдържаност и добри маниери. Можеш да отидеш при Джон.

Териерът ме близна по ръката, след което се спусна през трапезарията, като джафкаше при всеки скок. Джон го взе и погледна към мен, повдигайки вежди:

— Как успя да го накараш да бъде толкова учтив? Той стоеше тихо и не изискваше внимание, докато не получи позволение.

— Брантли го инструктира тази сутрин, докато ние с Амилия бяхме в конюшнята. Не знам какво е направил, но резултатите са смайващи. Ще трябва да се поинтересуваме какви точно са методите му. Според мен по отношение на Джордж той се оказа по-голям вълшебник и от теб, Джон.

— Какво облекчение — обади се Амилия. — Днес видът му не е така занемарен както снощи.

— Не, Джаспър му удари сто четки.

Младата жена докосна великолепните си черни коси. Интересно колко четки прокарваше през тях всяка вечер?

— Джудит, значи вече си се запознала с втората си майка и с Джордж? — попита тя.

— О, да — отвърна момичето, все така без да отделя поглед от териера, който пък бе затворил блажено очи, тъй като дългите пръсти на Джон го галеха точно там, където трябва — под лявото ухо. — Аз спечелих един шилинг от Анди. Само че още не ми го е платила.

— Как го спечели? — попита Лорънс.

— О, Боже! — възкликнах аз. — Може би не е подходящо да обясняваме тук за какво сме залагали.

— Глупости — намеси се Амилия. — За какво беше? За цвета на някое цвете? За аромата на сапуна на Джудит? За какво се обзаложихте?

— Обзаложихме се кой храст ще използва Джордж — изтърси Джудит.

— За какво да го използва? — не разбираше младата жена.

Джон прихна така силно, че се уплаших да не изпусне кучето. Изглежда Джордж също си го помисли, защото се изви и го близна по лицето, за да му напомни за присъствието си.

Графът местеше погледа си от Джон към мен, но заговори на дъщеря си:

— Джудит, какво означава всичко това?

— Сър — започна тя, но не довърши мисълта си и се изчерви. — О, Боже! — додаде шепнешком тя и погледна умолително към своята гувернантка.

Мис Гилбанк се изкашля. „За да събере смелост“ — помислих си аз.

Но преди тя да успее да се впусне в очарователни обяснения, се намеси Джон; гласът му все още потрепваше от смеха.

— Джордж, чичо Лорънс, подбира дълго, а не се спира на първото срещнато нещо. Трябва да изследва множество храсти, дървета, цветя и дори — ниско увиснал бръшлян, докато избере къде да се облекчи. Не става дума за нищо повече от това. Джудит, ти на кое растение заложи?