Катрин Каултър - Контесата

— Казах, че ще използва рододендроновия храст и той точно така и направи. Анди направо не можа да повярва, защото той е един-единствен в цялата градина, а и не се забелязваше много-много, но кучето отиде точно при него, след като подуши и подмина много други храсти.

Мис Крислок вдигна глава от дантелата си и кимна.

— Следващия път като го разхождам — рече тя, — ще се обзаложа със себе си. Може би ще спечеля.

— Е, както изглежда тази вечер няма да има нито неудобно мълчание, нито прекалено любезни разговори — заяви съпругът ми. Той изгледа първо мис Крислок като омаян, после — и всички останали; сега вече и неговите очи блестяха развеселено. — Анди, имаш ли един шилинг, за да се разплатиш с дъщеря ми?

— Ще ти дам шилинга утре сутринта, Джудит. — Усмихнах се на цялото събрало се семейство. Спомних си, че той бе определил Амилия като сноб, и заявих ентусиазирано: — Сър, мисля, че имаме късмет — мис Гилбанк се съгласи да вечеря с нас днес.

Докато говорех, наблюдавах Амилия, но тя не ми обърна никакво внимание. Целуваше ръката на Томас. Тази проява на привързаност ме смути. Почувствах се неудобно, тъй като просто нямах опит с подобен род прояви между съпрузи.

Обърнах се към Лорънс.

— Мисля, че ще ми бъде много приятно, ако с нас вечеря и новата ми заварена дъщеря.

Щом изрекох тази добавка, помислих, че мис Гилбанк ще скочи от мястото си и ще ме прегърне. Джудит пък беше толкова развълнувана, че не я сдържаше на едно място. Тя стана, изписка тихичко и побърза да седне отново.

— Превъзходна идея — рече съпругът ми.

Той, разбира се, можеше да усети, когато го изнудваха така безцеремонно.

Беше джентълмен, трябва да му се признае, и прие картите, които му се паднаха.

Брантли изпрати Джордж обратно в Синята стая, в компанията на Джаспър, но едва след като на Джудит й бе позволено да погали влажния му нос и да го прегръща, докато по прекрасната й рокля се налепи многоцветен набор от кучешки косми.

Приятно ми беше да установя, че съпругът ми бе казал да махнат няколко от удължаващите части на масата в голямата трапезария, за да не се налага да си крещим едни на други над чиниите.

Не знам как бе успял да го постигне Брантли, но когато влязохме там, двата допълнителни прибора вече бяха поставени.

Вечерята протече в много приятна обстановка, нещо, което не изненада никого. Джудит бе много тиха, и това бе напълно разбираемо, тъй като се намираше само сред възрастни. Но се усмихваше много. Нямаше причина мис Гилбанк да се опасява, че ще се отнасят към нея снизходително. Може би Амилия щеше да се държи по-хладно към нея, ако тя самата не бе намерена днес сутринта заспала на пода в някаква празна стая, без да може да даде каквото и да било логично обяснение за случилото се. Беше по-тиха от обикновено, но се държеше любезно и приятно. Молех се вече да бе писала на баща си.

Може би графът грешеше. Ако в тази жена имаше нещо снобско, аз все още не бях успяла да го видя. В същото време Томас разказваше на мис Крислок за вълнуващото изкачване на връх в Шотландия, където бе ходил преди три месеца с приятели.

— Аз, естествено, се притеснявах да не му се завие свят от надморската височина — обясни Амилия, — но той се справи възхитително, само си изкълчи кутрето, когато се хвана за някакъв камък, който се откърти почти веднага. Но това не попречи ни най-малко на изкачването му.

— На върха беше много студено — обърна се Томас към Джудит. — Виждах парата от дъха си, а беше средата на август. Бяхме се увили до носовете. Когато стигнахме върха, едно от момчетата отвори бутилка шампанско и ние се чукнахме. Разбира се, беше ми трудно да държа чашата с навехнатия си пръст, но все пак успях.

— Шампанското не замръзна ли? — попита мис Крислок.

— Изпихме го прекалено бързо, за да допуснем подобно нещо — отговори младият мъж. — Задавих се само веднъж, но шампанското беше много студено, прекалено студено за гърло като моето. — Тук Томас ни ослепи с красивата си усмивка. — Амилия настоява винаги първо да опитва шампанското, за да провери да не е много студено.

В този момент погледнах случайно към Джон; той се бе вторачил в брат си, а долната му челюст бе увиснала почти до якичката на ризата. Очевидно двамата не се познаваха особено добре, тъй като Джон бе отсъствал през последните няколко години.

— Томас — рекох аз, — мисля, че Амилия просто те използва, или по-скоро използва гърлото ти като извинения, за да пие повече шампанско.