Хедър Греъм - Удоволствието на краля

Той нямаше да забрави никога онова, което бе сторила тази нощ, и нямаше да й го прости. В действителност не той я бе избрал за своя съпруга. Паметта й, особено в този момент, беше много по-бистра, отколкото Ейдриън можеше да предположи. За секунди се върна в миналото. Към болката, тревогата, черната гостенка, загубата.

— Не… — прошепна Даниел.

— Дяволите да те вземат!

Опита да се измъкне. Той не й позволи.

— Спомни си коя си!

— И на кого принадлежа!

— Да, миледи!

Устните му се допряха до нейните. Горяха. Истински огън! Също като очите му… Тутакси възпламениха желанието й. Възбудиха я безмилостно. Дланта му обхвана бузата й. Устните и езикът му галеха устата й. Даниел затвори очи. Не усещаше нищо друго освен него…

„Мили Боже, не, този път няма да ми прости!“

Устните му се отделиха от нейните.

Даниел се чувстваше като сред гъста мъгла, но си повтаряше, че го познава добре, че той я презира и ще я накара да си плати.

— Моля…

Чу думата и установи с изненада, че бе излязла от собствената й уста.

За момент Ейдриън също се изненада.

— Миледи? Молим за милост, така ли?

Подигравката в гласа му я накара да отвори очи.

— На ку…

— … ково лято? — изпревари я той, тъй като знаеше много добре, че това е един от любимите й изрази.

— Негодник! Никога няма да те моля за нищо! — заяви тя и го блъсна силно в гърдите, за да се освободи.

Но ръцете му тутакси се озоваха върху китките й, а погледът му отново я изгаряше.

— Миледи, тази нощ ще направиш това, което аз искам! А аз искам всичко! Искам да задоволя глада си! И ти ще ми доставиш удоволствие! Настоявам!

Даниел светкавично се озова в ръцете му, а миг по-късно — върху мекото легло. Тялото му беше примамливо горещо, когато я притисна върху хладните ленени чаршафи. Устните му този път бяха още по-настойчиви и жарки. Опита да се освободи, но без успех. Езикът му преодоля всички бариери и проникна в устата й като течен огън. Дланите му обходиха голите й бедра и хълбоци и накрая обхванаха гърдите й. Тежестта му не й даваше да помръдне. Ръцете му я омагьосваха. Устните му я прелъстяваха неустоимо. Изведнъж се надигна над нея, за да се освободи от дрехите си. Направи го с такова нетърпение, че си скъса ризата, но дори не забеляза. Даниел преглътна отново, усещайки, как я изпълва трепет при вида на голото му тяло. То беше с бронзов цвят, а следите от битките не накърняваха красотата на изваяните му мускули.

Нямаше да го докосва! Нямаше да се поддаде на изкушението! Нямаше да изгори в пламъците…

Но все пак щеше да го направи, тъй като той привлече дланта й към гръдта си и тя усети туптящото сърце и меките червеникаво-руси косъмчета. Срещна погледа му, когато повлече ръката й още по-надолу и затвори тънките й треперещи пръсти около големия си член. Цялото му тяло потрепера от докосването й, докато очите му я приковаваха. После покри дланта й и устните му се разтегнаха в полуусмивка.

— За да не забравиш!

Даниел срещна погледа му. Всичко в нея трепереше и копнееше за него. Той отклони за момент очи. Отпусна се върху нея и й разтвори бедрата. След това я погледна отново. Тя извика и опита да се извие, разбрала намерението му. Но нямаше как да избяга. Устните и дланите му довършиха започнатото и скоро Даниел полетя.

И изгоря.

Ейдриън проникна в нея. Пръстите му се сплетоха с нейните от двете страни на главата й. Затвори очи, но, усетила страстния му поглед върху лицето си, ги отвори отново.

— За да не ме забравиш… — прошепна той.

Никога нямаше да забрави. Никога! Никога!

Не и тази буря, не и този пожар. Не и тези безразсъдни тласъци, мълнии, желания…

Сладкото напрежение се надигаше. Несравнимото удоволствие заля тялото и душата й, когато усети последния му тласък и потокът на семето му я изпълни. Даниел стисна клепачи, объркана от топлите сълзи, които напираха, докато той се отделяше от нея.

Тази нощ бе тяхна.

Но с настъпването на дневната светлина Маклаклън трябваше да се върне на бойното поле, а тя си оставаше предателка.

Водеше се война. Винаги се бе водила. Поне откакто се познаваха. А те се познаваха открай време. Може би и оттогава го обичаше. И му беше враг.

Всъщност не!

Тъй като войната бе започнала още преди да се роди, вероятно ролите им са били предопределени.

Замъкът Авил

Есента на 1336 година

— Знам как да направя пробив в стената — каза Ейдриън Маклаклън.