Хедър Греъм - Удоволствието на краля

— Истински е във всякакъв смисъл — отсече Ейдриън, а погледът му се спря върху младата жена. Дишането й се затрудни. После той се вторачи отново в мъжете и се усмихна смразяващо. — С радост бих го доказал, ако дамата не желае да го потвърди. Можем да повикаме акушерка.

— Но… — заекна графът.

— Уви! Наясно съм, че дамата ви е заблудила, милорд, наистина със завидно майсторство! Но аз я познавам много добре. Вие сте измамен, сър, и именно благодарение на този факт все още дишате. — Вторачи се в Даниел и ъгълчетата на устата му се разтеглиха в сурова усмивка. — Очарователна е, нали? Но, както казах, аз я познавам добре, а вие, сър, сте предупреден и би трябвало вече да подхождате по-предпазливо към подобен дяволски чар и красота! Днес ви пощадявам живота… — Откъсна поглед от младата жена и го впери във французина. — Но срещнем ли се пак, сър, сте мъртъв!

Графът зяпна. Току-що си бе дал сметка кой стои срещу него.

— Маклаклън!

— Същият. — Ейдриън наклони глава. — Да! Дивият шотландски езичник. Графе, c’est moi 1 1 Това съм аз. (фр.). — Б.пр. .

За момент на Ланглоа му прилоша. Ейдриън бе известен в целия християнски свят с майсторството си в турнири и битки. Само едно извиване на китката и…

— Хванете го! — нареди французинът и двамата главорези понечиха да изпълнят заповедта му, като този вдясно от собственика вдигна наточеното острие и разцепи въздуха с все сила.

Маклаклън обаче бе посветил живота си на бойното изкуство и когато стоманите се срещнаха, се отдръпна рязко назад. Нападателят полетя на пода. От устните на Даниел се изтръгна вик.

— Дръж го, глупако! — извика французинът на втория човек, който се спусна напред, вгледа се в оръжието на едрия си съперник и побърза да се оттегли. Ланглоа издаде задавен звук, заглушен от острието на меча на Ейдриън.

— Adieu, милорд. Трябваше да ви убия, но няма да проливам кръв заради това предателство. Все пак тя ви е повикала.

Младата жена едва сдържа вика си, когато стоманените му пръсти я стиснаха безмилостно за ръката и буквално я изхвърлиха през прага. Маклаклън хукна по коридора, като я помъкна със себе си, но спря, щом наближиха стълбището, тъй като насреща им изникнаха нови хора.

— Дай ми оръжие!

— Не и докато дишам, миледи, защото то ще се забие в гърба ми!

— Никога не съм вдигала оръжие срещу теб!

— Позволявам си да имам друго мнение.

— И ще се биеш сам! Значи загиваме и двамата, освен ако твоите хора не чакат долу.

— Дойдох сам.

— Сам!

Струваше й се, че цялата кръчма е настръхнала и всеки от присъстващите е посегнал към оръжието си.

— Старая се да няма свидетели, когато опитвам да възпра една твърдоглава женичка и да не й позволя да се изложи на опасност, докато предава краля на Англия… и мен!

Бузите й пламнаха.

— Застани отзад! И ако дори помислиш да ме предадеш отново, кълна се пред Бога, ще доживея достатъчно дълго, за да те накарам да се каеш за това!

Нямаше друг избор, освен да му се подчини. Очевидно бе невероятно ядосан. Сърцето й се изпълни със страх.

Съперниците му без съмнение бяха многобройни и опитни в незаконните дела, но нито един от тях не му бе равен в ръкопашния бой. Първият удар на меча му свали най-близкия му противник, който полетя надолу по стълбите и повлече и другите. Ейдриън настъпваше пъргаво, мъкнейки я след себе си. Силата му беше чудовищна. Когато един огромен мъжага ги атакува, той дръпна Даниел рязко и отстъпи точно навреме. Нападателят полетя с главата напред.

— Наведи се! — извика Маклаклън и самият той направи същото.

В същия миг мечът на един от главорезите профуча над главите им. След секунда Ейдриън се изправи, мечът му разсече въздуха и противникът се строполи. Тутакси се извъртя и прониза мъжа, който се бе промъкнал зад тях. Светкавично прескочи мъртвия и дръпна Даниел след себе си. С едно движение събори следващия. Останалите започнаха да отстъпват.

Маклаклън побърза да я изведе от кръчмата и скоро се озоваха навън в тъмната нощ.

Там ги чакаше Матю, най-бързият боен жребец. Ейдриън развърза кобилата, която Даниел бе взела от конюшнята на принц Едуард, плесна я по хълбоците и животното хукна. После бутна младата жена пред себе си и я вдигна върху гърба на Матю, след което се настани зад нея. Нямаше нужда да поглежда назад — гневният поток се чуваше достатъчно ясно, докато мъжете се прегрупираха и събираха кураж да го последват. Ейдриън пришпори с колене жребеца, който препусна незабавно. Даниел усещаше величествената му сила под себе си, както и твърдата мускулеста гръд на мъжа зад гърба си, разгорещен и кипящ от живот. Затвори очи и се прислони към шията на Матю, за да се предпази от клоните и листата.