Хедър Греъм - Удоволствието на краля

Гневът й даде сили. Успя да освободи ръцете си и да го изгледа с най-убийственото високомерие, на което се бе научила в двора на краля и кралицата на Англия.

— Не!

За момент очевидно успя да го стъписа, защото Ланглоа остана като закован. Но след това внезапно я сграбчи за раменете и я дръпна грубо към себе си. Беше ядосан, а тъмните му очи мятаха искри.

— Имах намерение да бъда нежен. Да ви прелъстя, миледи, и да се насладя на доброволното ви отдаване. Но изпитвам невероятна нужда от богатствата, които носят вашите френски владения. Ах, миледи, а тази ваша красота! Кълна се, ние ще се представим пред краля като любовници, нуждаещи се само от неговата благословия, за да узаконят връзката си!

— Никога! — Срита го здраво точно там, където щеше да го заболи най-много, отскубна се и хукна към вратата. Пръстите му докопаха пелерината й. Даниел се строполи, заплетена в грубата вълнена наметка. Замаяна, опита да поеме въздух. В този момент Ланглоа се озова върху нея.

— Скъпа, възнамерявах да го направим върху легло, но след като предпочиташ пода…

Успя да освободи едната си китка и го зашлеви с всичка сила през лицето. Стори й се, че чува експлозия, но не беше сигурна, тъй като в този момент французинът отвърна на удара й и ушите й писнаха. Мяташе се, отчаяна и изпълнена с решимост. Стовари лакът в гърлото му, заби нокти в бузата му. Но Ланглоа беше рицар, обучен да се бие целият в стомана и яхнал боен кон.

— Боже мили, миледи, за Бога, защо не се усмирите? Няма да ви направя нищо лошо, само ми позволете да ви докосна…

Тогава внезапно замлъкна. Не гледаше към нея, а към нещо… към някого. Към надвисналата над тях огромна фигура в тъмна пелерина.

Даниел разбра откъде бе трясъкът — от разбиването на вратата. А извършителят явно сега се взираше в тях.

Беше много висок и широкоплещест. Стори й се, че направо изпълва стаята. Качулката се плъзна от главата му и откри изсечените черти на лицето. Гъстите огненоруси коси и по-тъмните вежди и мигли с цвят на мед подчертаваха ефекта от убийствения поглед на кехлибарените очи.

Мечът му бе насочен към гърлото на французина.

„Ейдриън!“ Въпреки безкрайната благодарност, която изпитваше към своя спасител, сърцето й се изпълни с ужас и недоверие. „Ейдриън. Мили Боже!“ Беше я хванал на местопрестъплението. А тя бе искала само да предупреди Жан, нищо повече.

„Ейдриън! О, Боже!“

Мислеше, че е далеч по бойните полета. Не предполагаше, че е възможно да я спипа. Бе минало толкова време оттогава! Колко пъти лежеше будна и копнееше да го види…

Но не и в такава ситуация!

Ейдриън обаче заговори спокойно:

— Докосни я още само веднъж, добри ми човече, и ще клъцна онази издатина в долната част на тялото ти, която те кара да се държиш като последен глупак. А после ще отсека и главата ти!

Тонът му бе почти любезен и същевременно — смразяващ. Ланглоа се изправи бавно и предпазливо. Мечът на Маклаклън остана опрян в гърлото му, точно до вената, която бясно пулсираше.

— А сега ти, Даниел — изкомандва Ейдриън, без да я погледне, вперил очи във французина.

Тя се изправи с пламнали от унижение бузи.

— Отколко… време си тук?

— Достатъчно дълго — отново не я погледна.

— И го остави да ме мачка така…

— Ти очевидно се справяше добре и сама! Всъщност аз изобщо не бях сигурен, че желаеш да бъдеш спасявана, след като си уредила тази среща.

— Точно така! — възкликна графът. — Аз съм мъжът, който трябва да се втурне да спасява дамата. Миледи, не се страхувайте! Кой е този тъпанар? Имайте предвид, че къщата е пълна с верни на френския крал хора; те направо ще пометат английския обесник!

— Повикай ги — прошепна Ейдриън.

Очите му горяха. Даниел потрепера. Внезапно чу забързани стъпки в коридора. В следващия миг влетя някакъв дебелак с престилка, очевидно собственикът, последван от мъжаги с ножове.

— Имате ли нужда от помощ, милорд?

— А ти как мислиш! — провикна се Ланглоа, тъй като допреният до гърлото му меч говореше красноречиво.

— Не искам да се разправям с вас, а като се има предвид колко мъртъвци тежат на съвестта ми, предпочитам да не оставям трупове и тук! — намеси се Ейдриън. — Нямам намерение да убивам графа, а само да си тръгна с дамата…

— Тя дойде при мен! — извика французинът. — Няма никъде да ходиш с нея… Аз възнамерявам да я направя моя съпруга!

— Е, сър, това не може да стане, тъй като тя вече си има съпруг — заяви сухо Маклаклън.

— Бракът не е истински…