Хедър Греъм - Удоволствието на краля

След време Даниел си даде сметка, че вече са избягали от опасността, а Ейдриън пришпорва коня единствено от бяс. Намали скоростта едва когато наближиха реката. И двата моста бяха далеч на запад. Но все пак Маклаклън побутна Матю да продължи напред.

— Водата е ледена!

— Заради теб едва не убиха и двама ни, а сега се страхуваш от малко вода!

— От нищо не се страхувам.

— Дори от мен!

— От намерението ти да ни удавиш!

— Водата може би ще успее да охлади гнева ми.

Навлязоха в реката. Студът сковаваше. Щом стигаха отсрещния бряг, Ейдриън отново пришпори коня. Вятърът заплющя по мокрите й дрехи и Даниел потрепера. Яздиха още дълго. Най-после зърна каменните стени на Авил.

Портата се отвори. След като влязоха, се затвори пак по нечия невидима команда. Ейдриън подкара жребеца право към постройката за прислугата. Тъй като в мрака се размърда някакъв коняр, му извика да хване юздите и да се погрижи за Матю.

Даниел едва ходеше, но спътникът й не бе в настроение да проявява милост и я помъкна към голямата зала. Не й позволи да си поеме и за секунда дъх. Молеше се да види някое познато лице — Рем, Дейлин, Монтейн…

Но залата беше празна.

— Нагоре, миледи!

Нямаше друг избор, освен да се подчини. След миг се озова в стаята си и бе почти захвърлена до голямото легло с четирите колони. Маклаклън закрачи пред буйния огън в огромната камина, а тя погледна с копнеж към вратата. Трепереше цялата, тъй като ясно си даваше сметка какво е сторила. Предателство срещу краля на Англия! И още по-лошо — срещу Ейдриън!

— Никой от слугите няма да ти помага тази вечер, миледи. Когато разбрах за глупавата ти постъпка, се погрижих да те върна обратно, без да ни видят. Стига с тези игрички! Само като се сетя за възмутените ти протести и уверения, че си невинна! Ти си предателка, Даниел! Персоналът е отпратен за през нощта. Не очаквай някой да ти помогне.

— Нищо не очаквам!

— Така ли, миледи?

Затрепери отново. Дрехите я обгръщаха като ледена ръкавица.

Внезапно Ейдриън спря да крачи напред-назад и впи поглед в нея.

— Събличай веднага тези неща! — Тя обаче вирна упорито брадичка, като се бореше със сълзите. — Заради тях трепериш.

— Ще треперя, ако искам!

— Наистина, ще трепериш, но когато аз поискам! И то от страх!

Тръгна към нея. Тя отстъпи крачка назад.

— Както… наредиш!

Ейдриън спря. Блестящите му очи не даваха признак, че гневът му отзвучава. Но когато пелерината й падна на пода, се обърна към леглото, за да издърпа меката вълнена постелка. И зачака. Даниел свали първо обувките и чорапите, после туниката и долната риза. С изпълнен с презрение поглед, Ейдриън й подхвърли одеялото. Самият той свали подгизналото си наметало, пусна го на пода и застана в семплите си, но скъпи дрехи — тесни панталони, риза и туника. И той като прочутия им крал от династията на Плантагенетите беше висок, умел в боя, здрав и солиден, със стоманени мускули, Даниел добре познаваше силата на тези мускули и дори усети особен трепет дълбоко в себе си, но опита с усилие на волята да не му обръща внимание.

Вместо това вдигна брадичка още малко и застана напълно неподвижна, твърдо решена да не плаче. Можеше да му обясни, но той никога нямаше да й повярва.

— Мили Боже! Едуард не заслужава твоята омраза!

— Не съм искала да му вредя. Търсех само начин да предупредя крал Жан…

— На него му е пределно ясно, че ще има битка! А това, което помага на френския крал, вреди на английския! Като помагаш на Жан, миледи, ти правиш голямо зло на Едуард!

Тези думи я пронизаха право в сърцето, тъй като изпитваше към Едуард същото, което и към Ейдриън. Толкова често го бе ненавиждала! Толкова често бе копняла да го предизвика и да го разгроми!

И въпреки това…

Го обичаше!

— Боже мой! — извика внезапно Маклаклън, а гласът му потрепваше от възроден гняв. — Знаеш ли, че глави са се търкаляли и вратове са били пречупвани за много по-малки прегрешения от това, което ти се готвеше да извършиш тази вечер? Боже милостиви, би трябвало да те поваля на земята, малка глупачке!

Отново я заля чувството за вина. Но не можеше да му позволи да го разбере.

— Ти си лакей на Едуард. И така си спечелил всичко.

— Включително и теб самата?

— Включително моите земи и титли!

— Да, миледи! Аз съм негов лакей! И те предупреждавам да не забравяш никога нито този факт, нито факта, че ти си ми съпруга!

— Е, сър, хвана ме натясно. Знам, че сега ще ме съдиш както намериш за добре. Поне този път наистина имам вина! Просто исках да помогна на крал Жан да остане жив! Но ми е напълно ясно, че тъй като тази вечер си в отвратително настроение, няма какво повече да ти кажа. Не бих се извинила за стъпката, която възнамерявах да направя. Никога не съм те лъгала нито за това, към кого съм лоялна, нито… за емоциите си.