Хедър Греъм - Удоволствието на краля

И Симон сам се набоде на него.

Свлече се бавно. Очите му се оцъклиха.

Графинята се хвърли към съпруга си, ридаейки от облекчение. Той я притисна в обятията си.

— Ела, любов моя, нека те отведа от това място. У дома… А, миледи, исках да кажа…

— У дома, владетелю Маклаклън — във Франция, Англия или Шотландия — там, където си ти! — Вкопчи се още по-здраво в него. — В твоите обятия, сър! Там съм у дома.

Принц Едуард, който също беше млад и романтичен, а освен това доволен, че крепостта е паднала така бързо, разреши веднага на Ейдриън и Даниел да си вървят. Предложи им да отидат в Авил, но тя настоя да се върнат в Лондон.

— Не мога да понеса раздялата с бебето, Ейдриън, дори то да е при кралицата, която е родена да бъде майка. Искам да продължа да го кърмя. Това е много важно за мен.

— Разбирам — отвърна той.

Гърдите й бяха болезнено подути. Ейдриън се радваше, че тя предпочита сама да кърми детето им, вместо да го остави на грижите на дойка, както правеха обикновено съпругите на аристократите. Някога Авил беше всичко за нея. За него пък най-важно беше да служи на английския крал. И двамата явно се бяха променили, но тъй като светът около тях си беше същият, без съмнение ги чакаха много каменисти пътища.

Веднага потеглиха с един от корабите на принц Едуард. Отстъпиха им дори кабината на капитана. И там, когато младият мъж опита да я привлече в прегръдките си, Даниел се отдръпна. Най-голямото й желание бе да го гледа и докосва.

— Какво има, любов моя?

— Изпълнена съм с благоговение и безкрайна благодарност. Все още не мога да повярвам, че си жив. Исках да умра. Видях, че те хвърлиха в морето…

— Но знаеш, че мога да плувам. Водата беше студена и ме върна в съзнание. Освен това имаме много добри приятели. Монтейн изскочила от стаята ни, крещейки за помощ, и хората ми бързо запалили огньове и организирали издирване. А Терез… да, същото момиче, с което ти така невъздържано реши, че се забавлявам, отишла при кралицата, в истерия, тъй като била принудена да осигури коне на Симон и граф Ланглоа.

— Ако е помогнала за спасяването на живота ти, ще й бъда вечно благодарна.

Маклаклън се усмихна.

— Тя и оръженосецът ми Люк искат да се оженят.

— И Монтейн и Дейлин чакат само първа възможност, за да се венчаят! Но все пак, как успя да…

— Принц Едуард тръгнал от Лондон в мига, в който чул историята на Терез, и се качил на една от малките лодки, с които хората ми кръстосвали брега, за да ме търсят. Той ме видя, когато вече наближавах скалите.

— Плантагенетите са наистина част от живота ни, а?

Ейдриън понечи да отговори, но в последния момент реши, че обсъждането на участието на Плантагенетите в живота им може да почака.

— Да, миледи.

Това бе всичко, което каза.

— Не мога да си обясня какво се е случило със Симон — промълви със съжаление младата жена. — Кълна се, той не беше такова чудовище преди. Но понякога хората се вманиачват. Той изглежда смяташе, че като Валоа има право на по-големи богатства. Може би тази мисъл не му е давала мира. Наистина, Ейдриън, той се оказа лош човек, но народът ни не е такъв. Французите са добри, талантливи, работливи, чаровни…

— Даниел, любов моя, спорът между крал Едуард и крал Жан няма да приключи, защото Едуард може би също се вманиачва! Аз имам много прекрасни съюзници-французи. Майка ти беше едно от най-красивите, интелигентни и мили създания, които съм виждал, а тъй като ти самата си французойка, любов моя, никой не може да ме убеди, че французите не са сред най-прекрасните хора.

Графинята се усмихна.

— Толкова се страхувах, че Симон…

— Изобщо не ме е докоснал! И аз никога не съм те предавала.

Ейдриън поклати глава.

— Изобщо не съм се притеснявал за това. Но ти наистина ли си го попарила?

— Да.

— След като съм се спречквал с теб толкова пъти, би трябвало да знам колко си добра. Държала си се умно… и глупаво. Той можеше да ти отмъсти по ужасен начин и аз да бъда напълно безсилен.

— Не го направих нарочно. По една случайност точно в този момент чайникът с врялата вода се оказа в ръката ми. Той беше убеден, че ти си мъртъв и че ще се ожени за мен. Тогава щеше да има възможност да ми отмъщава на воля. Но не желаеше съпругата му да бъде цялата в белези.

— Слава Богу, всичко свърши! И няма защо да тъгуваш. Повярвай ми, Даниел, Симон заговорничеше с Арманяк срещу Едуард. Изобщо не му пукаше какво причинява на собствения си народ.

— Трябва да ме разбереш, Ейдриън. Някога дадох обет на майка си и той е свещен за мен. Но вярвам, че съм го изпълнила, като предупредих крал Жан за планираното убийство.