Хедър Греъм - Удоволствието на краля

Маклаклън се намръщи, сърцето му се сви мъчително.

— Откъде знаеш? Първата работа на Симон вероятно е била да я изнасили.

— Да, но очевидно решил да го направи точно когато наблизо имало вряща вода и… Ами, засега функциите му в тази област са прекратени.

— Ами Ланглоа? Той нямаше търпение да анулира брака ни, за да се ожени за Даниел.

— Симон е от рода Валоа и очевидно има по-висок ранг от неговия.

Въпреки страха и мъката си, графът погледна към замъка, изпълнен със задоволство.

— Значи му е обгорила…

— Да, казано без заобикалки, Ейдриън, случаят е точно такъв.

Младият мъж понечи да се разсмее, но се сепна и се извъртя рязко.

— А Симон не й ли е направил нещо за отмъщение?

— Възнамерява да го направи, когато му дойде времето.

Маклаклън настръхна, макар че си повтаряше непрекъснато да запази самообладание и да не се хвърли да разбива с глава каменната стена.

— Трябва да съборим тези стени!

— Да, владетелю Маклаклън, трябва!

Оставиха трупа на граф Жермен при нея през цялата нощ. Даниел го покри с ленения чаршаф от леглото, но въпреки това не можеше да откъсне поглед от него.

Мухите прииждаха. Бръмченето им започваше да я подлудява.

Призори чу викове. Англичаните бяха започнали да обстрелват крепостта с катапулт и навън се носеха агонизиращите крясъци на ранените. Загледа се, и това погълна вниманието й до такава степен, че не чу отварянето на вратата. Разбра, че Симон е зад нея едва когато я дръпна грубо, за да я завърти с лице към себе си.

— Ела, миледи, отиваме на крепостната стена. Да видим какво ще направи принц Едуард, като те види там, и дали ще продължи да обстрелва! Ако ти е останала капка здрав разум, ще кажеш, че си тук по собствена воля и възнамеряваш да се омъжиш за мен.

— Никога няма да кажа подобно нещо!

— Вече се убеди колко съм сръчен с ножа. Или ще говориш каквото ти наредих, или ще умреш.

Вплете пръсти в косите й и я помъкна със себе си. Даниел смяташе, че ще може да се съпротивлява, но болката беше ужасна. Задърпа я надолу по стълбите, след това през двора към бойниците. Чу викове сред англичаните и пороят от стрели изведнъж секна. От мястото си виждаше строената английска войска и застаналите отпред принц Едуард и Ейдриън.

Симон я стисна болезнено за ръката и я придърпа още напред.

— Гледайте, англичани! Лейди Даниел д’Авил! Стои тук по собствен избор! А аз твърдя, че ти, който си в доспехите на Маклаклън, си само едно чучело. Ако съпругът на дамата беше жив, той трябваше да се приближи, за да му каже тя, че е дошла тук по своя воля, че е моя любовница и ще ми стане съпруга. — После вече тихо, рече на стрелците по стената: — Бъдете готови!

Графинята видя как Ейдриън подкарва коня си към стената. След това вдигна забралото. Чу как Симон си пое рязко въздух, тъй като се убеди, че Ейдриън наистина е оцелял.

— Говори му! — прошепна яростно той. — Накарай го да се приближи още повече, кажи му, че си го предала и искаш да бъдеш с мен… Отдалечи ли се, ще умреш!

— Ейдриън! Не се приближавай…

— Кучка! — изрева Симон и тя усети как острието на ножа се приближава към хълбока й.

Сега вече искаше да живее, защото Ейдриън беше жив. И може би имаше начин…

— Ейдриън! Остави този замък! Как можа да забравиш? Мислиш ли, че аз мога да забравя?

Гледаше очите му и видя в тях, че той й вярва.

— Ейдриън Маклаклън! Не си ли спомняш? Ти си отговорен за падането на Авил! Ти!

— Сега! — извика Симон.

Блъсна Даниел назад и стрелците се прицелиха в Маклаклън.

Но Матю беше достатъчно бърз.

Симон я помъкна обратно към стаята в кулата, като псуваше вбесено.

— Казах му каквото искаше! — заяви тя.

Той я изгледа, а след това я зашлеви през лицето така, че я запрати върху леглото. После се изправи над нея.

— Моли се да си тръгне. Твоето време идва.

Вратата се затръшна. Резето падна.

Ейдриън се изправи пред принца.

— Тунели!

— Какво? — не разбра Едуард.

— Прокопахме тунели под Авил. Тя се опита да ми каже, че към крепостта водят някакви подземни проходи и за да я превземем, трябва да минем през тях. Доведете момчето от кухнята!

Момчето дойде.

Докато стрелите продължаваха да летят и в двете посоки, а стенобойната машина — да атакува подвижния мост, започнаха да чертаят план. Момчето беше чувало нещичко за лабиринта под замъка.

— Там са мъчили много нещастници. Говори се, че са изнасяли трупове — понякога на благородници — право към морето, за да се отърват от тях без никакви доказателства. Така просто са изчезвали.