Хедър Греъм - Удоволствието на краля

Макар че се ядоса от безцеремонното му влизане, Даниел си наложи да не помръдне. Изгледа го и зачака, без да показва страха си.

— Англичаните, миледи, винаги са били по-добри в изкуството на мъчението, но ние, французите, също знаем някои неща.

— Ако сега те боли, то сам си си виновен. Казах ти да не ме докосваш.

— Менгемето за мачкане на пръсти може да причини ужасна болка. Или да те оковат в някоя килия дълбоко под земята и да те увесят от тавана, докато раменете ти се измъкнат от ставите. Очите ти могат да бъдат избодени с нажежен шиш, толкова врял, че да се пръснат в главата ти… и въпреки всичко да останеш жива. А може би си мислиш, че тук няма тъмница? Има, миледи, има! Под замъка е цял лабиринт, който води до морето и, уверявам те, по време на двувековното му съществуване много врагове са били осакатявани, измъчвани, изгаряни… и отстранявани без никой да разбере. Не мога да ти опиша какви ужаси очакват долу невнимателните. Аз ще оздравея. Може би за по-малко от седмица. Но размишлявах сериозно дали да не наредя да те шибат с камшик до прималяване. Но, Даниел, тъй като съпругът ти е мъртъв, ще бъдеш свързана с мен в свещен брак. А аз не искам обезобразена от белези съпруга. Следователно ще изчакаш справедливото си наказание. Зависи кога аз ще бъда готов. А щом това време дойде, ще си платиш, тъй като ще те подлагам на всички възможни унижения и ще те принуждавам да задоволяваш всичките ми нужди.

Графинята се обърна с гръб. Погледна към прозореца. Щеше да се хвърли от него, ако Симон оздравееше.

— Даниел! Та това е бойница и дори твоята слаба фигура не би могла да мине през нея!

„Но пък мога да не ям нищо, докато умра“ — помисли си тя, обзета от решимостта на отчаяния.

В този момент в стаята се втурнаха граф Ланглоа и някакъв висок посивял мъж, когото виждаше за първи път. Той спря, впери поглед в нея, поклони се дълбоко и заговори с горчивина:

— Графиньо! Значи вие сте тази, която кара мъжете да действат така неразумно! Голямата награда, която хвърля воин срещу воин! Е, мадам, аз, граф Жермен, господар на този замък, не ви приемам с добре дошла! — След това се обърна към Симон и го изгледа ядосано. — Та Маклаклън бил мъртъв?

— Мъртъв е. Хвърлихме го в морето.

— Е, англичаните пристигнаха и…

— Предвождани от принц Едуард — побърза да се намеси граф Ланглоа.

— Погледнете през прозореца! Зад портата ще видите един мъж върху гигантски дорест жребец.

Даниел извика и се втурна към прозореца.

Англичаните бяха наистина тук, и то внушителна сила. Виждаше ги да заемат позиции отвъд дебелите стени на крепостта. Имаше и конници, и пехотинци. Вече инсталираха около крепостните стени нужното за една обсада бойно снаряжение.

Най-отпред видя ездач. На гърба на Матю, големия боен кон на Ейдриън. В доспехите на Ейдриън, с туника с герба на Ейдриън.

Симон я дръпна грубо от прозореца и я блъсна навътре, за да заеме нейното място.

— Това е номер. Някой самозванец е сложил бронята му и язди коня му. Я виж, ето го и Черния принц…

— Точно така — обади се Жермен. — Черния принц, който обсъжда нещо с конника с доспехите на Маклаклън! Това е самият той, казвам ви. Бил съм се рамо до рамо с него и знам как язди. Знам всяко негово движение. Вие двамата съсипахте замъка ми!

Гневът му не трогна ни най-малко Симон.

— Сам признахте, графе, че познавате Маклаклън, защото сте яздили заедно, но сте предпочели да обсебите неговия замък. Маклаклън бе повел армия срещу вас, преди да се появим ние. Сега просто е дошъл Черния принц. Бъдете благодарен за хората и оръжието, които ви докарах, за да удържите крепостта!

Докато тримата се караха, Даниел усети как в нея се надига безумно сладка надежда, граничеща с екстаз. Изгаряше от желание да се спусне към прозореца и да огледа добре човека, яхнал коня на съпруга й, но не можеше да го направи, докато не остане сама.

— Към портите се приближава пратеник! — съобщи Ланглоа.

— Чувате ли какво вика? — попита Симон.

— Да, чувам! — възкликна Жермен. — Казва, че крал Едуард ми обещава благородна смърт чрез обезглавяване, ако върна графинята невредима! По дяволите, Симон, трябва да предадеш тази жена!

Симон погледна Даниел и очевидно видя възбудата в очите й.

— Ами, сър…

След това пристъпи към граф Кардино и постави длан върху рамото му. Той отвори уста да каже нещо, но издаде само тих стон. По туниката му бликна кръв. Симон бе забил пъргаво и безшумно малка кама в гърдите му. Кардино се строполи.