Том Кланси - Баланс на силите

Реши да си позволи напитката.

Маккаски обаче изглеждаше така, сякаш ще се срине всеки момент. Ейдийн си спомни колко спокойно беше прозвучал гласът му, когато му съобщи за смъртта на Марта. Сега си даваше сметка, че това не е въпрос на овладяно спокойствие, а на съсредоточаване. Зачуди се дали въобще е затварял очи след смъртта на Марта Макол. Чудеше се също така дали упоритостта му отразява желанието да отмъсти за загубата й, желанието да накаже себе си, или и двете заедно.

Когато свърши с Ейдийн, Маккаски се обърна към полковник Огъст. Офицерът дъвчеше дъвка. Брадата му беше видимо набола. Беше със слънчеви очила с прозрачни зелени рамки и огледални стъкла, вдигнати на челото. Беше облечен в светлобежови панталони „Масимо“ и намачкана бяла тениска с дълги ръкави, навити над китките. Изглеждаше много по-различно от спокойния консервативен военен, когото Ейдийн беше срещала във Вашингтон. Огъст носеше радиостанция под формата на уокмен, по която щеше да се свързва с Маккаски. Копчето за силата на звука всъщност беше много силен микрофон. Полковникът също носеше бутилка минерална вода. Ако водата попаднеше върху касетата на уокмена, лентата — която имаше покритие от дифенилцианоарзин — щеше да се превърне в облак сълзотворен газ. След това обаче радиостанцията щеше да продължи да работи поне още пет минути.

— Добре — каза Маккаски. — Ще чакате от източната страна на Операта. А ако ви прогонят?

— Отправяме се към Кале де Аренал на север — отвърна Огъст. — Придвижваме се по нея на изток, докато заобиколим двореца и влезем в Кампо дел Моро. Ако пътят там е блокиран, се опитваме да заемем позиция при Музео де Каруахес.

— Ако ви изгонят и оттам?

— Връщаме се обратно при Операта — отвърна Огъст. — При северната страна.

Маккаски кимна.

— Веднага щом хората от покрива на Операта ми докладват, ще ви кажа къде се намира Амадори. Вие разглеждате картата и ми казвате на коя страница от сценария се намирате.

Маккаски имаше предвид „сценария“ на отряда за бързо реагиране — за стандартна десантна тактика и стандартна тактика за нападение. Полковник Огъст и ефрейтор Прементин бяха адаптирали сценария за тактиката по отношение на двореца. Във всяка категория имаше по десет опции. Коя точно опция щяха да изберат щеше да зависи от времето, с което разполагат, както и от количеството и вида съпротива. Във всеки сценарий обаче имаше едно неизменно нещо: не всички влизаха вътре. След смъртта на водача на отряда подполковник Скуайърс Огъст преправи всеки сценарий така, че при всички положения навън да има екип, който да помага при измъкването.

— Както знаеш — продължи Маккаски, — Ейдийн идва с вас просто за да разпознае Мария и да ви помогне при спасяването й. Тя няма да се бие, освен ако не се наложи. На покрива ще имаме хеликоптер, а освен това ще бъдем готови да нахлуем с допълнителна полицейска сила, ако нещата излязат извън контрол. Луис каза, че щом се озовете вътре, единственият сериозен проблем с охраната, който можете да имате, е СНР.

— Мамка му — изпсува Огъст, но без да нервничи. — Как е разбрал, че Амадори има такова нещо?

— Кралят е наредил тази система да се инсталира във всичките дворци — обясни Маккаски. — Също като около Белия дом. Това е може би една от причините, поради които Амадори е избрал този дворец за щабквартира.

СНР — системата за наблюдение от разстояние — представляваше подобен на очила уред, който се включваше в системата за видеоохрана на дадена сграда. Отстрани на очилата имаше пластинка с миниатюрна клавиатура, а на стъклата — черно-бял дисплей от течен кристал. Комбинацията от тези две приспособления позволяваше на този, който носи очилата, да вижда всичко, което се вижда с камерите на охраната. На някои от по-новите модели имаше и малки видеокамери, които пък позволяваха на хората от охраната да си предават аудио-визуална информация.

— Кажи на екипа си — предупреди Маккаски, — че ако Амадори успее да излезе от Тронната зала, преследването му ще бъде много, много опасно.

Огъст потвърди, че е разбрал всичко.

Останалите шестима членове на отряда се бяха строили в една редица зад полковник Огъст. Докато говореше, Маккаски ги оглеждаше. Погледът му се спря върху редник Де Вон, която беше в края на редицата. Афроамериканката беше облечена в тесни дънки и син анорак. Ейдийн изведнъж се изненада — както по всяка вероятност се беше изненадал и Маккаски — от това колко много прилича тя на Марта Макол на млади години.