Том Кланси - Баланс на силите

Водата продължаваше да се лее отгоре. Мария напъха пистолета в колана на дънките си и взе оръжията и на другите двама. Раните на колената им й доставиха удоволствие. Отсега нататък нямаше да мине нито ден от живота им, в който да не помислят за нея. Болката и осакатяването постоянно щяха да им напомнят за собствената им бруталност.

Мария свали вратовръзките на униформите им и бързо върза китките им. След това запуши устите им с няколко неизгорели парчета плат от ризата си. Нито възлите, нито парцалите в устата им бяха толкова добри, колкото й се щеше, но пък не разполагаше с много време. Тръгна по коридора към Залата на алебардите и Тронната зала.

И докато освобождаваше предпазителите на двата пистолета в ръцете си, се закле, че този път ще получи аудиенцията си с Амадори.

Луис Гарсия де ла Вега влезе с широка крачка в комисариата. С него беше и баща му — вече пенсионираният генерал Маноло де ла Вега от испанските военновъздушни сили. Понеже не можеше да знае със сигурност дали някой от неговия екип няма да започне да симпатизира на революционно настроената фракция, Луис искаше да има до себе си някой, на когато със сигурност да може да разчита. Както сам беше казал на Маккаски, той и високият му беловлас баща много рядко споделяха едно и също мнение по политическите въпроси. Маноло по-скоро клонеше вляво, докато Луис предпочиташе дясното крило.

— В положение на криза обаче — каза той, — когато самата Испания е изложена на толкова голям риск, няма човек, на когото мога да разчитам повече.

Освен седемте бойци от отряда за бързо реагиране, Ейдийн и Маккаски, в стаята нямаше никой друг. Служителят от Интерпол се приближи до Даръл Маккаски, който в този момент се опитваше да помогне на Ейдийн да приготви багажа си. Войниците вече бяха опаковали екипировката си и в момента разглеждаха една туристическа карта на града.

— Нещо ново? — попита Маккаски уморено.

— Да — отвърна Луис и го дръпна настрана. — Преди десетина минути в двореца се е задействала противопожарната аларма.

— Точно местоположение?

— Залата за концерти в южното крило на двореца — отвърна Луис. — От двореца се обадили на пожарната, която да потвърди, че става въпрос за фалшива тревога. Не е била фалшива обаче. Един от нашите хора на покрива на отсрещната сграда е използвал детектор за топлина и е открил мястото на пожара. Според нашия човек огънят е бил потушен.

— Който и да обитава двореца в момента, е поел голям риск — каза Маккаски, — като се имат предвид всички ценни неща там. Предполагам, че не става въпрос за стандартна тактическа процедура.

— Никак даже — съгласи се Луис. — Тия идиоти не допускат вътре никакъв външен човек. Преди около половин час дори са отказали да пуснат патрула от гражданска охрана, който прави проверка на терена всеки ден.

— В случай че Амадори е вътре, въобще няма да успеят да се противопоставят на нашите момчета — закле се Маккаски. — Мамка им, представа си нямат какво ще ги връхлети. Какво казват от кабинета на министър-председателя за положението в момента?

— Все още не признават официално, че на практика властта е в ръцете на Амадори.

— А неофициално?

— Повечето от висшите правителствени служители вече са изпратили семействата си във Франция, Мароко или Тунис. — Луис се намръщи. След секунда обаче на лицето му се появи хитра усмивка. — Знаеш ли, Даръл, обзалагам се, че мога да ангажирам най-добрата маса в най-добрия ресторант на града тази вечер за цялото си семейство.

— Сигурно си прав — каза. Маккаски, но се усмихна съвсем леко. После се върна до масата, където Ейдийн проверяваше екипировката, с която я беше снабдил Интерпол. В пакета имаше предавател, свързан с приемател в залата за комуникациите, миниаптечка, клетъчен телефон и пистолет.

Ейдийн провери дали батерията на предавателя е напълно заредена. Докато го правеше, Маккаски провери пистолета „Парабел Супер Стар“, който й бяха зачислили. Ейдийн вече го беше проверила. Даде си сметка обаче, че по всяка вероятност Маккаски е доста напрегнат и прави какво ли не само и само да се намира на работа. След като провери оръжието, той го върна в раницата й.

Докато войниците от отряда слагаха раниците си, Маккаски огледа Ейдийн, за да се увери, че прилича на туристка. Беше с маратонки „Nike“, със слънчеви очила и бейзболна шапка. Освен раничката си тя носеше туристическа карта и бутилка минерална вода. Беше досущ като туристка — от главата до краката. Докато Маккаски я оглеждаше, тя хвърли копнеещ поглед към празната маса зад гърба му. При обратния полет от Сан Себастиан беше успяла да подремне в самолета. Онова, което беше направила кратката дрямка обаче, бе само да омекоти усещането й за изтощение, и тя знаеше, че е просто въпрос на време, преди да клекне напълно. Погледна към машините за напитки и се вторачи в една диетична пепси-кола. Прецени съотношението между количеството кофеин и риска да й се наложи да потърси тоалетна преди края на акцията. Беше се научила да взема това под внимание по време на дългите, целодневни акции в Мексико Сити. Два часа могат да ти се сторят много, много дълги, ако нямаш възможност да напуснеш поста си.