Том Кланси - Баланс на силите

Пуснаха я и тя падна на земята по гръб, с разтворени ръце и свити в коленете крака. Нищо не я болеше, но тя знаеше, че болката ще дойде по-късно. Колкото и слаба да се чувстваше обаче, тя се насили да отвори очи и да погледне мъжете. Искаше да види къде точно са оръжията им.

До един бяха десняци. Това щеше страшно да я улесни.

Войниците си поделиха цигарите й и излязоха в коридора, като преди това загасиха лампата. Системата им й беше ясна: пречупи тялото, след което остави шокираното и объркано съзнание само със себе си за няколко минути, за да има време да поразсъждава върху тленността.

Тя обаче бръкна с треперещата си ръка в дънките си. Намери цигарата, извади я и я скъса, за да измъкне кибритената клечка. Това беше номер, който сама беше измислила, след като беше работила години наред под прикритие. Огънят беше идеално средство за нападение.

Очите й вече бяха привикнали с тъмнината и тя се огледа. В ъгъла имаше няколко музикални статива. Погледна нагоре и видя точно това, което беше очаквала: две противопожарни пръскащи устройства. Имаше едно и до вратата и още едно до другата врата, която водеше към залата за официални вечери. С датчици за дим.

Идеално.

Тя допълзя до стативите. Крайниците й трепереха неудържимо. Обеща им да не ги кара да вършат кой знае колко — само да имат сили да издържат още час-два.

Коленичи, после успя да се изправи. Виеше й се свят. Челюстта вече започваше да я боли. Мария се радваше на тази болка — тя щеше да я държи нащрек. Взе един статив, занесе го до вратата, съблече дънковата си риза и я пусна на пода.

Веднъж, когато работеше под прикритие за разобличаване на злоупотребите на барселонската полиция, я арестуваха с група наркомани. Тогава беше използвала скрития кибрит, за да разтопи част от подметката си. Миризмата докара охраната от съседната килия, където изнасилваха една жена. Единият дойде буквално по бели гащи и тя го преби. Този път само миризмата на изгоряла подметка обаче нямаше да й свърши работа. Трябваше и нещо по сериозно.

Тя приклекна до статива и много внимателно драсна клечката в подметката на обувката си. Само подметки тази сутрин! Клечката се запали, Мария заслони огънчето с ръка и го поднесе към ризата. Платът започна да тлее и само след секунда запуши и се запали.

Мария се изправи, взе статива и се облегна на стената до вратата. Дишаше дълбоко, за да преодолее световъртежа, причинен от ударите в корема. Това не беше първият път, в който я удряха в корема: Бяха я удряли апаши, наркомани, един разгневен моторист и веднъж — само веднъж — един ревнив любовник. В повечето от случаите беше отвърнала на ударите; любовникът й специално трябваше да бъде откаран в болница. За първи път обаче я биеха, без да може да се защити. Унижението от побоя, както и отвращението от страхливостта на нападателите, имаха много по-неприятен вкус от кръвта, която се беше събрала в устата й.

До вратата се изви плътен стълб тъмносив дим. Но нито беше достатъчно, нито се издигаше достатъчно високо. Мария протегна статива и разбърка пламналата купчина. Огънят припламна, разхвърчаха се тъмни, нажежени по краищата парчета плат. Изгасваха само след секунда и падаха на земята, но димът се заиздига все по-нависоко и само след секунда се включи алармата, последваха струите на противопожарните устройства.

Мария разбута остатъците от ризата по целия под.

Чу стъпки, прилепи се до вратата — от дясната страна, и вдигна статива. Стъпките спряха.

— Чакайте тук — чу се глас. — Може да се опита да се измъкне.

Добре. Значи щеше да влезе само един. Така нещата щяха да станат много по-лесно.

Вратата се отвори със замах и войникът се втурна вътре. Подхлъзна се на влажната пепел и падна по гръб — направо се тръшна. Мария светкавично вдигна статива, стовари късите метални крачета върху лицето му и той изкрещя.

Ей това им беше хубавото на елитните бойци. Млади, здрави, но и много по-неопитни от обръгналите стари войни.

Мария се хвърли по корем върху войника. Право върху кобура му.

Надяваше се, че другите двама няма да я застрелят. Поне не сега. Противопожарната аларма гърмеше, по цялото й тяло се стичаха потоци вода от тавана. Двамата войници се втурнаха вътре. Онзи под нея проклинаше и я псуваше, изблъска я от себе си. Тя не се възпротиви, но при претъркулването си успя да измъкне пистолета от кобура му, свали предпазителя и го простреля в коляното. Войникът изкрещя. По лицето й пръсна кръв, но тя като че ли не забеляза това. Коленичи, прицели се в другите двама и стреля. Пистолетът гръмна два пъти и от коленете и на двамата полетяха кървави струи. Мъжете изкрещяха и паднаха до вратата.