Том Кланси - Баланс на силите

Хванати за ръце, полицаите правеха път на автобуса през тълпата. От църквата излезе отец Франциско с мегафон, подкани тълпата към търпение и махна с ръка на свещениците да влизат. Те тръгнаха бавно, притиснати от нетърпеливата тълпа в една-единствена тясна редица. Това напомни на отец Норберто за гладните тълпи, на които беше помагал преди време в Руанда, както и за бездомните, които се беше опитвал да утешава в Никарагуа. Изненадваща беше силата, с която можеха да се сдобият иначе слабите, когато са струпани на големи маси.

Когато всички свещеници влязоха в църквата, вратите се затвориха. След пътуването със самолета, шума от спирачките и крясъците на тълпата плътната тишина беше направо добре дошла.

„Обаче тя не е никак реална“ — помисли си Норберто. Страхът и болката отвън — ето това беше реално, при това нарастваше с всяка минута. Трябваше да се погрижат за хората колкото се може по-скоро.

Главният свещеник на ордена отец Гонзалес беше в апсидата на катедралата и тихо се молеше. Свещениците тръгнаха през главния кораб на църквата. Чуваше се само скърцането на обущата и шумоленето на расата им. Отец Франциско водеше процесията. Когато стигнаха до напречния неф, той се обърна и им направи знак с двете си ръце. Всички спряха. Отец Франциско тръгна напред сам.

Норберто не беше особен почитател на главния отец Гонзалес. Според някои петдесет и седем годишният водач на йезуитите беше изгоден за ордена, защото се ползваше с благоразположението на Ватикана и вниманието на целия свят. Обаче макар свещениците на Испания да проповядваха неговите схващания, да защитаваха неговите консервативни политически кандидати и да събираха щедри дотации от енориите си, нито частица от средствата или подкрепата, които той привличаше, не стигаха до тях. Норберто специално мислеше, че отец Гонзалес се интересува много повече от увеличаването на собственото си влияние и мощ, отколкото от ордена на испанските йезуити.

Но Гонзалес беше главният свещеник и Норберто никога не би посмял да го критикува открито. И все пак сега, в негово присъствие в тази величествена църква, Норберто въобще не усещаше сгряващата душата му вяра, която искаше да усети — която имаше нужда да усети. Дали Гонзалес въобще го беше грижа за хората? Дали по-скоро не се тревожеше, че една революция може да намали властта му? А може би отец Гонзалес се надяваше, че един евентуален нов лидер ще се обърне към него, за да получи подкрепата на йезуитите от цялата страна?

След три-четири минути мълчалива молитва Гонзалес изведнъж се обърна към свещениците и ги благослови. Те се прекръстиха. След това той направи няколко бавни крачки към тях. Бледото му благородно лице и воднистите очи бяха обърнати нагоре, към небесата.

— Прости ни, Боже — каза той, — защото днес за първи път от повече от хиляда години вратата на този храм се залоства отвътре. — Той огледа свещениците. — Само след минута аз ще отворя тази врата. Трябва да напусна, но отец Франциско ще ви разпредели в различните части на катедралата. Моля ви да разговаряте с всички хора, да ги убеждавате, че това не е тяхна борба. Че Бог ще се погрижи за тях и че трябва да имат доверие на водачите на Испания, които ще възстановят мира в страната ни. — Той спря за момент, после продължи: — Благодаря на всеки един от вас, че дойде тук. Хората от Мадрид имат нужда от духовни водачи и духовна подкрепа. Те имат нужда да знаят, че в това време на общо объркване не са забравени. Щом Мадрид се успокои и вярата му се възстанови, ще можем да тръгнем във всички посоки, за да донесем мир в цяла Испания.

Отец Гонзалес мина покрай свещениците и се отправи към вратата. Черното му расо се поклащаше. Вървеше уверено и спокойно, сякаш всичко беше под контрол.

Докато го гледаше, Норберто с внезапен ужас осъзна, че може би това наистина е така. Че може би тази акция не е за да бъдат успокоени изплашените и самотните — поне не заради тях. Огледа се. Възможно ли беше най-сериозните и преданите, най-благонадеждните от свещениците в страната да са доведени тук с една-единствена цел: да упражнят контрол над тълпата? Създаваш нужда от утешение, докарваш състоянието до абсолютна лудост като държиш вратите затворени — и след това раздаваш щедро въпросното утешение.

Усети страх. Почувства се и мръсен. Отец Гонзалес не се опитваше да получи услуга от водачите на тази революция. Норберто подозираше, че отец Гонзалес вече е част от процеса за съставяне на ново правителство, което да ръководи испанския народ.