Том Кланси - Баланс на силите

— Благодари на Даръл от мое име — каза Худ, след което предаде информацията на Бъркоф. Докато говореше, извика на екрана си плана за акцията — Маккаски му го беше изпратил преди половин час. Имаше карта на съответната част от Мадрид, както и подробна план-схема на двореца, а също така и най-различни конфигурации за проникване сред неприятелските позиции и нападение.

— Кой план и какво време биха избрали, ако трябваше да нападнат сега? — попита Бъркоф.

Роджърс, който се беше приближил до бюрото, погледна над рамото на Худ. Худ включи телефона на конферентен разговор.

— В северозападната част на Плаца де Ориенте има една канализационна шахта — обясни Худ. — Тя стига до една катакомба, която е била част от старата мавърска крепост. В момента там се съхранява отрова за мишки.

— Чакай малко — каза Бъркоф. — Как ще влязат в канала?

— Ще използват един стар трик от френската съпротива — отвърна Роджърс. — Отвличаш вниманието и после удряш право в целта. Нищо смъртоносно само много пушек.

— Разбирам — каза Бъркоф.

— Катакомбата е свързана с една от дворцовите тъмници, която не се използва по предназначение вече почти от два века — обясни Худ.

— Искаш да кажеш, че просто си стои така? — възкликна Бъркоф.

— Съвсем правилно — каза Худ.

— Като се има предвид историята на Испания и особено Инквизицията — каза Роджърс, — въобще не съм изненадан, че не са я отворили за посещения.

— Когато влязат в тъмницата, хората от отряда ще се озоват точно под Залата с гоблените — продължи Худ. — Оттам до Тронната зала има съвсем кратка отсечка.

— Ще я вземат за нула време — намеси се Роджърс, — макар че сигурно целият коридор е пълен с войници. Ако решат да използват тристепенния модел, сред испанците определено ще има пострадали.

— Тристепенен модел? — вдигна вежди Бъркоф.

— Да, сър — отвърна Роджърс. — Минават през всичко и всички, които им се изпречат, поразяват целта, след което се измъкват. С други думи, не си правят труда да се сдобиват с униформи, да се промъкват тайно до Амадори и да намалят до минимум броя на евентуалните пострадали — от двете страни.

— Разбирам — каза пак Бъркоф.

— Имахме намерение да изчакаме, докато получим вести от нашия човек в двореца — обясни Худ.

— Агентката от Интерпол, която се оставила да я хванат — каза Бъркоф.

— Точно така. Не знаем дали ще се опита да се свърже с нас, или пък ще се опита сама да порази целта — обясни Худ. — Решихме, че е най-добре да й дадем малко време.

Бъркоф замълча, после каза:

— Докато чакаме, рискуваме силата на Амадори да расте не с часове, а с минути. Винаги настъпва един момент, в който хората започват да виждат в бившия бунтовник едва ли не национален герой. Също като Кастро, когато свали Батиста.

— Има го тоя риск — съгласи се Худ. — Ние обаче не смятаме, че Амадори е стигнал толкова далеч. В момента има още десетина бунтовнически зони и Амадори не е обявен за временен водач в нито една от новинарските емисии, които следим. Докато към него не се присъединят няколко основни обществени фигури — не само политици, но и бизнес-лидери и духовни лидери — той вероятно ще си кротува.

— Та той вече се захвана сериозно с водачите в промишлеността — изтъкна Бъркоф. — Хората на яхтата, както и членовете на „фамилиите“, които е взел за заложници…

— Вероятно го прави, за да сплаши останалите — съгласи се Худ, — но се съмнявам, че това ще стане до час-два.

— Значи според теб трябва да изчакаме.

— Отрядът е в пълна бойна готовност — каза Худ. — Изчакването едва ли ще нанесе много вреда, като в същото време може да ни снабди с някаква допълнителна информация от разузнаването на мястото на събитията.

— Не съм съгласен, че изчакването няма да навреди — възпротиви се Бъркоф. — Според генерал Ван Занд така Амадори може да получи възможност да подобри собствената си система за сигурност. А най-важната цел е да се доберем до него.

Худ вдигна поглед към Роджърс. И двамата знаеха много добре за какво намеква Бъркоф: че сега не е моментът да бъдат предпазливи.

Худ беше съгласен до известна степен. Двойните войни, чистките и убийствата като че ли поставяха Амадори по-скоро редом до Хитлер и Сталин, отколкото до Фидел Кастро и Франциско Франко. Не можеше да бъде оставен да управлява Испания.

— Стив — каза Худ, — съгласен съм с теб. Амадори е най-важната ни цел. Ударната ни група обаче е единственото, с което разполагаме. Ако я използваме прибързано, това ще изложи на риск не само живота им, но и изхода на цялата акция. — Той погледна часовника на компютъра. Помощникът на Худ Бъгс Бенет го беше програмирал така, че да показва както местното време, така и това в Мадрид. — В Испания в момента е почти единайсет сутринта — продължи той. — Нека да видим как ще се развият нещата до пладне. Ако дотогава не получим никакви вести от Мария Корнеха, отрядът ще влезе в двореца.