Том Кланси - Баланс на силите

Затвори вратата на личното си помещение, седна зад старото си дъбово бюро, потри ръце и вдигна слушалката.

Обаждаше се отец Франциско, младият свещеник, който съобщи на отец Норберто, че от Мадрид му нареждат — не молят, а нареждат — да тръгне веднага за там.

— И защо? — попита Норберто. Беше предостатъчно, че отец Гонзалес го вика. Гонзалес докладваше директно на папата и думите му имаха тежестта на решения на Ватикана. Когато обаче ставаше въпрос за проблеми, свързани с тази провинция и петте й хиляди йезуити, Гонзалес обикновено се съветваше със своя стар приятел отец Иглесиас от съседната Билбао. Норберто предпочиташе нещата да стават точно така. Беше го грижа за енорията му, а не за собственото му издигане.

— Мога само да кажа, че помоли специално за присъствието на няколко братя, сред които и вие — отвърна отец Франциско.

— А отец Иглесиас сред тях ли е?

— При мен не е включен — каза отец Франциско. — В осем и половина сутринта ще ви чака самолет — частният самолет на отец Гонзалес. Мога ли да му съобщя, че ще дойдете?

— Щом ми е наредено — каза Норберто.

— Това е само молба на главния отец — поправи го внимателно отец Франциско.

Говореха си с увъртания, но и двамата знаеха за какво става въпрос. Норберто каза, че ще вземе самолета. Отец Франциско му благодари съвсем формално и затвори.

Норберто се върна в църквата. Взе библията и продължи наставленията към паството си. Въпреки че думите се лееха от устата му топли и познати, умът и сърцето му въобще не бяха в църквата. Те бяха при брат му и при енориашите му, които сега не бяха тук. Вярно, бяха се събрали мнозина — изпълнили скамейките и застанали прави рамо до рамо покрай стените, но Норберто трябваше да реши кой ще помага на останалите. А и на тези тук, разбира се — нали в корабостроителницата може би бяха загинали техни роднини или близки. Ами ако тези събития бяха само началото на нещо много по-ужасно? Ако се съдеше по нещата, за които беше споменал Адолфо предишната нощ, битката тепърва предстоеше.

Когато множеството се поуспокои — от дългата си практика Норберто вече умееше да усеща това, — той затвори библията и им заговори за мъката и опасностите, които може би ги очакват. Помоли ги да отворят домовете и сърцата си за тези, които са претърпели някаква загуба. След това им съобщи, че трябва да отиде до Мадрид, за да се съвещава с главния отец за кризата, пред която е изправена страната.

Множеството утихна. Той знаеше, че никой не се изненадва, когато правителството зарязва народа си. Нещата бяха точно така по времето на Франко, когато Норберто тъкмо възмъжаваше; бяха така и когато през седемдесетте години се завладяваха крайбрежните води; по всичко личеше, че и сега ще бъде така. Това обаче, че отец Норберто ги изоставяше по време на криза, си беше доста по-голям шок.

— Отче Норберто, имаме нужда от вас тук — обади се една млада жена от първата редица.

— Скъпа Изабела — отвърна Норберто, — не отивам там по свое желание. Помоли ме самият главен отец.

— Но брат ми работи в корабостроителницата и нямаме никакви вести от него! Страх ме е — изплака Изабела.

Норберто се приближи към нея. Видя мъката и страха в погледа й и успя да се усмихне.

— Изабела, знам какво изпитваш — рече той. — Знам, защото аз самият загубих брат си днес.

В погледа на младата жена се появи ужас.

— Отче…

Усмивката на Норберто си остана все така успокояваща.

— Скъпият ми Адолфо беше убит тази сутрин. Надявам се, че като отида до Мадрид, ще мога да помогна на главния отец да сложи край на това, което става в Испания. Не искам ничии други братя да умират, нито бащи, нито синове или пък съпрузи. — Той докосна Изабела по страната. — Можете ли — ще се опитате ли да бъдете силни заради мен?

Изабела докосна ръката му. Пръстите й трепереха, очите й бяха пълни със сълзи.

— Аз… аз не знаех за Долфо — изхлипа тя. — Толкова съжалявам… Ще се опитам да бъда силна.

— Опитай се да бъдеш силна заради себе си, не заради мен — каза й Норберто и огледа изплашените лица и на младите, и на старите в църквата. — Искам всички да бъдете силни, за да си помагате един на друг. — След това се обърна към дядо Хосе, който стоеше пред тълпата до стената, и го попита дали ще остане в църквата до завръщането му, като чете на хората от библията и им говори за страховете им. Дядо Хосе се поклони смирено. Норберто му благодари, после отново се обърна към обичното си паство.

— Изправени сме пред труден момент — каза той. — Където и да се намирам обаче — независимо дали в Сан Себастиан, или в Мадрид — ще го посрещнем заедно. С вяра, надежда и смелост.