Том Кланси - Баланс на силите

Бавно стана и излезе заедно с Керъл. Що за ирония на съдбата! Навремето си беше мислил, че да се управлява Лос Анджелис е много трудно: да съобразяваш всичките си действия с какви ли не интереси и да живееш буквално пред погледа на обществеността. Сега работеше под прикритие и се чувстваше също толкова самотен — както в професионално, така и в лично отношение.

Не си спомняше кой беше казал, че за да можеш да водиш хората, трябва да им обърнеш гръб. Който и да го беше казал обаче, беше прав. И поради тази причина Майкъл Лорънс беше президент, а той не беше. Поради тази причина някой като Майкъл Лорънс трябваше да бъде президент.

Худ щеше да си свърши работата, защото трябваше да я свърши. Но после — закле се в това — нямаше да се занимава повече с тези неща. Тук, в Белия дом — който го беше изпълвал със страхопочитание преди по-малко от час, — той се закле, че както и да завърши тази операция, той ще напусне Оперативния център… и ще си върне семейството.

Заспалият Сан Себастиан беше разбуден от картечния огън откъм корабостроителницата.

Отец Норберто беше останал в жилището на брат си дълго след като полицията беше дошла да прибере тялото му. Беше коленичил на твърдия дървен под и се молеше за душата на Адолфо. Когато чу стрелбата обаче, последвана от виковете на хората на улицата, хукна право към църквата.

Докато приближаваше „Св. Луис“, Норберто погледна през полето и видя хеликоптерите. Нямаше време обаче да се чуди какво става там. Църквата вече почти се беше напълнила с майки, деца и възрастни хора. Много скоро щяха да пристигнат рибарите, които щяха да се върнат на брега, за да се уверят, че семействата им са в безопасност. Той трябваше да се погрижи за тези хора, а не за собствените си рани.

Посрещнаха го с викове на облекчение и възгласи на благодарност към Бога. За секунда — една кратка, вълнуваща душата секунда — свещеникът усети същата любов и състрадание към страдащите, каквато сигурно беше чувствал Синът Божий. Не че това намали болката му. Даде му обаче нови сили и цел.

Първото нещо, което отец Норберто направи при пристигането си, беше да се усмихне и да заговори. Благият му глас накара хората да се усмирят. Накара ги да овладеят страха си. Отецът каза на всички да влязат в църквата и да седнат на пейките. После, докато палеше свещите около иконостаса, помоли побелелия дядо Хосе да въведе нещо като ред. Хосе, бивш капитан на спасителен кораб, изключително предан католик, прие задачата с достойнство, а воднистите му от старостта очи заблестяха.

Когато всички свещи бяха запалени и църквата се окъпа в утешителната им светлина, отецът застана на олтара. Подпря се за момент, за да запази равновесие. След това почна литургията с надеждата, че хората ще се успокоят както от вече познатия им ритуал, така и от присъствието на Бога. Надяваше се, че и той самият ще намери утеха по този начин. Обаче докато редеше светите слова, не откри почти нищо за себе си. Единственото му утешение беше, че дава утеха на другите.

Отец Норберто свърши службата и огледа притеснената тълпа — вече се бяха събрали стотина души. Малката тъмна църква се беше изпълнила с топлината и страха на всичките тези тела. През отворената врата влизаше миризмата на морето. Това вдъхнови отец Норберто да цитира на струпалите се Евангелието от Матея.

И зачете на енориашите си със силен и плътен глас.

— „А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.“

Думите от Евангелието и нуждата на хората му дадоха нови сили. Дори след като изстрелите бяха спрели, нови и нови енориаши продължаваха да прииждат в църквата, за да търсят утеха от общото объркване.

Отец Норберто не чу как телефонът иззвъня. Дядо Хосе обаче го чу, отиде да го вдигне и после пристигна на бегом при отеца.

— Отче! — прошепна Хосе развълнувано в ухото му. — Отче, бързо!

— Какво има? — попита Норберто.

— Обажда се един от помощниците на отец Гонзалес от главния йезуитски орден в Мадрид! — каза Хосе. — Много иска да говори с вас.

Норберто го изгледа.

— Сигурен ли си? С мен?

Хосе закима енергично. Изненадан, Норберто отиде до амвона и взе библията. Подаде я на един възрастен енориаш и го помоли да продължи да чете на събраното множество Евангелието от Матея, докато той се върне. След това тръгна бързо, изпаднал в недоумение какво ли може да иска водачът на испанските йезуити от него.