Том Кланси - Баланс на силите

— Това бе така само защото той видя какво направихме с Хитлер и Мусолини — изтъкна Бъркоф.

— Каквито и да са причините, важното е, че се задоволи само в рамките на Испания — каза президентът. — В този случай обаче нещата може и да не стоят така. Генерал Ван Занд?

Високият внушителен генерал от афроамерикански произход разтвори една папка пред себе си.

— Донесъл съм разпечатка за биографията на генерала. Влязъл е в армията преди трийсет и две години и е минал през всички стъпала на йерархичната стълбица. Бил е на печелившата — което ще рече лявата — страна при десния държавен преврат, който е имал за цел да свали краля през 1981 година. При бойните действия е бил ранен и е получил медал за храброст. След това се издига доста бързо. Интересно е, че никога не се е противопоставял на НАТО, но и никога не е участвал в съвместни маневри. В писмата си до по-висши служители винаги е поддържал идеята за силна национална отбрана, която да не разчита на чужда помощ — „намеса“, както я нарича той. Прекарал е обаче доста време в съвместни обучения със съветските отряди през осемдесетте години. Според данните от разузнаването на ЦРУ той е бил наблюдател в Афганистан през 1982 година.

— Без съмнение е наблюдавал как най-добре се потиска едно население — предположи Керъл Ланинг.

— Много е възможно — съгласи се Ван Занд. — През същия период Амадори е бил на важен пост в испанското военно разузнаване и по всяка вероятност е използвал командировките си в чужбина, за да установи контакти там. Името му се появява поне в два доклада на ЦРУ при завръщане от акции за залавяне на съветски шпиони.

— При какви обстоятелства? — попита Худ.

Ван Занд погледна разпечатката.

— В единия случай като човек, когото шпионинът е видял при срещата си с един съветски офицер — Амадори е носел табелка с името си, а във втория — като човек, на когото трябвало да се докладват данни от разузнаване по въпрос, свързан с някакъв западногермански бизнесмен, който се опитвал да купи един испански вестник.

— Значи — каза президентът — в случая си имаме работа с човек, който е присъствал на неуспешен преврат в собствената си страна, както и на антибунтовническа тактика в други страни. Освен това през целия си живот е натрупал доста контакти, опит в събирането на данни от разузнаването, както и буквален контрол над испанските военни. Посланикът Абрил се страхува — и то не без основание, — че и Португалия, и Франция са поставени в рискова ситуация. Ако управлява Испания като военна държава, Амадори ще има идеалната възможност с течение на времето да подкопае и двете правителства и да вкара свои войски на териториите им.

— Само през трупа на НАТО — каза Ван Занд.

— Забравяте нещо, генерале — поправи го президентът. — Амадори явно е организирал това евентуално завземане на властта като проправителствен акт. Той е позволил да бъде организиран заговор, след което го е разбил. Докато обаче правиш това, създаваш условия правителството да излезе на сцената като напълно корумпирано, след което разбиваш и него.

— Независимо дали управлява лично Португалия и Франция, или сложи там марионетни правителства — каза замислено Ланинг, — той все пак ще командва парада.

— Точно така съгласи се президентът. — В края на разговора ми с Абрил и вицепрезидента стигнахме до извода, че в Испания ще се стигне до ново правителство. Спор по този въпрос няма. Бяхме на едно мнение обаче и за това, че който и да дойде на власт, не трябва да е Амадори. Значи първият въпрос е разполагаме ли с време и достатъчно хора там, които да се задействат против него? И ако не, има ли начин, по който можем сами да се доберем до него?

Ван Занд поклати глава и каза:

— Много мръсна работа е това, господин президент. Гадна и мръсна работа.

— И аз съм на това мнение, генерале — съгласи се президентът. Гласът му прозвуча изненадващо разкаяно. — Но ако никой няма никакви идеи, не виждам никаква друга възможност.

— Ами ако изчакаме? — попита шефът на разузнаването Фокс. — Амадори може да се самоунищожи. Или пък хората може да не му се вържат.

— По всичко личи, че той става все по-силен с всяка минута — отговори президентът. Е, може да е по метода на изключването: та той избива опозицията си. Греша ли, Пол?

Худ поклати глава.

— Един от моите хора е бил там, когато Амадори е очистил работниците от една фабрика, които може — може — да са му се противопоставили.

— Кога се е случило това? — попита Ланинг, искрено ужасена.