Том Кланси - Баланс на силите

Президентът благодари на всички, че са дошли, и седна. Докато си наливаше кафе, изказа на Худ искрените си съболезнования за смъртта на Марта Макол. Направи няколко коментари за загубата на тази толкова млада и толкова талантлива дипломатка и каза, че вече е назначил човек, който да организира вечер в нейна памет. Худ му благодари. Президентът Лорънс беше много добър артист, но и съвсем искрен, когато ставаше въпрос за нещо толкова човешко.

После веднага се захвана с належащата работа. Беше много добър и в смяната на атмосферата.

— Току-що говорих по телефона с вицепрезидента, както и с испанския посланик сеньор Гарсия Абрил — каза той и отпи от кафето без захар и сметана. — Както знаят повечето от вас, ситуацията в Испания е доста объркана от военна гледна точка. Полицията потушава някои бунтове, докато на други не обръща никакво внимание. Керъл, ще ни дадеш ли кратка справка?

Ланинг кимна, прегледа записките си и каза:

— Полицията и армията пренебрегват бунтовете на кастилците срещу другите етнически групи. Из цялата страна църквите са принудени да се справят буквално с хиляди хора, които отиват в тях за закрила.

— И успяват ли да се справят? — попита Бъркоф.

— Справяха се — отвърна тя, прелиствайки страниците на тефтера си, — докато тълпите в някои райони не станаха прекалено големи — като например „Парокиа Мария Реина“ в Барселона и „Иглесия дел Сеньор“ в Севиля. В момента буквално са заключили вратите си и не приемат никого. В няколко случая е била викана полицията, за да отстранява хората от пространството около църквите — нещо, което — трябва да добавя — е порицано в частни разговори от Ватикана, макар че по-късно днес те ще подканят към „ограничаване и състрадание“ в публично изявление.

— Благодаря — каза президентът. — В момента като че ли има три напълно независими фракции, които се опитват да овладеят положението в Испания. Според посланика Абрил — който винаги е бил напълно откровен с мен — представителите в парламента работят много усърдно по районите си, за да убедят хората си да не се намесват в конфликтите и да продължат да си вършат работата. Обещават на избирателите си какво ли не, за да си осигурят подкрепата им след кризата. Надяват се в края на цялата работа да имат цели купища избиратели, които да използват при формирането на ново правителство.

— Искате да кажете сформирането на ново правителство в рамките на настоящата система? — попита Ланинг. — Или ново правителство в условията на друга система?

— Тъкмо щях да ви кажа за това — каза президентът. — Министър-председателят е останал буквално без никаква подкрепа — както в парламента, така и сред народа. Очаква се, че ще си подаде оставката до ден-два. Абрил казва, че кралят, който е в резиденцията си в Барселона, ще може да разчита на подкрепата на църквата и по-голямата част от населението, с изключение на кастилците.

— Които са си почти мнозинство — изтъкна Бъркоф.

— Около четиридесет и пет процента от населението — поясни президентът. — Което поставя краля в доста нестабилна позиция. Съобщиха ни, че дворецът му в Мадрид направо гъмжи от войници, макар че никой не знае със сигурност дали войската е там, за да го защитава, или да не му позволи да се върне в двореца.

— Или пък и двете — отбеляза Ланинг. — Също като Зимния дворец, когато цар Николай бил принуден да абдикира.

— Много е възможно — съгласи се президентът. — Става обаче още по-лошо. Боб Хърбърт и Майк Роджърс са ни изпратили последните данни за военните. Ще ни докладваш ли за това, Пол?

— Има един генерал, който като че ли режисира цялото това представление — почна Худ. — Рафаел Амадори. Според данните от разузнаването ни той е наредил да бъде взривена яхтата в Бискайския залив, при който инцидент са загинали няколко водещи бизнесмени. Те са планирали да свалят правителството. Изглежда, пак той е разпоредил и убийството на депутата Серадор. Серадор е човекът, когото трябваше да види шефката по политическите въпроси в моя център Марта Макол. Имаме основания да смятаме, че Серадор и хората от яхтата са организирали убийството й.

— Боб Хърбърт ми съобщи, че в момента търси доказателства за това — каза президентът. — Проблемът е, че дори да разберем със сигурност, че част от правителството е било замесено в заговора, останалата част от законно избраното правителство може да не бъде подръка, за да чуе оплакванията ни. Политиката на Съединените щати, както и на държавната администрация, винаги е била политика на ненамеса във вътрешните работи на която и да било страна. Изключенията — като Панама и Гренада — са свързани с националната ни сигурност. Проблемът в този случай — нещо, за което е особено загрижен и генерал Ван Занд — е, че Испания е съюзник от НАТО. В резултат от текущата криза може би ще се наложи пренареждане на правителството — но ние не можем да си позволим един тиранин да стои начело на страната. Оставихме Франко на мира, защото нямаше никакви намерения по отношение на други народи.