Том Кланси - Баланс на силите

Ейдийн кимна.

— Не очаквам да кажеш нищо осъдително за него — продължи Мария. — Все пак работиш с него. Искам обаче да разбереш защо беше цялата тази работа на летището — нали сега ще работим заедно. Беше ми много трудно да го видя отново.

— Разбирам — каза Ейдийн.

Мария се усмихна и смени темата.

— Луис ми спомена, че си помагала да бъдат опандизвани пласьори на наркотици в Мексико. За подобно нещо трябва доста смелост.

— Честно да ти кажа — обясни Ейдийн, — трябваше повече негодувание, отколкото смелост.

— Недей да скромничиш толкова — не прие обяснението й Мария.

Ейдийн поклати глава.

— Истина ти казвам. Когато бях дете, целият квартал, в който живеехме, се беше съсипал от наркотиците. Един от най-добрите ми приятели умря от кокаин. Хероинът пък ми отне братовчед ми Сам. Той беше гениален органист — свиреше в църквата. Умря на улицата. Когато понатрупах опит, реших да направя нещо повече от това да кърша ръце и да се оплаквам.

— И аз възприемах така престъпността — каза Мария. — Баща ми беше собственик на едно кино в Мадрид. Убиха го при обир. Желанията и на двете ни обаче нямаше да струват нищо, ако не бяха съпроводени с много смелост и решимост… И с хитрост — допълни тя. — Или я имаш, или я придобиваш. Но трябва да я използваш.

— Съгласна съм за решимостта и хитростта — каза Ейдийн. — Но ще добавя още едно нещо. Трябва да се научиш да потискаш емоциите си. Само така можеш да научаваш разни неща.

— Права си.

— Трябва да се научиш да се сдържаш — продължи Ейдийн. — Това ми позволяваше да вървя по улиците под прикритие, даваше ми възможност да наблюдавам безпристрастно и да се уча. Иначе прахосваш цялото си време в омраза. Трябва да се правиш, че не ти пука, когато разговаряш с пласьорите на улицата или когато научаваш имената на „къщите“, за които работят. В Мексико Сити например „Облаците“ пласираха марихуана. „Пиратите“ пласираха кокаин. „Ангелите“ се занимаваха с хашиш. „Ягуарите“ — с хероин. Човек трябва да се научи да прави разлика между тези, които използват наркотици, и безвъзвратно пристрастените.

— Пристрастените винаги се движат поединично, нали?

Ейдийн кимна.

— Навсякъде е едно и също — каза Мария.

— А тия, които просто използват наркотици, винаги се движат на групи. Трябва да се научиш да разпознаваш пласьорите в случай, че наркоманите откажат да ти дадат информация. Трябва да знаеш кого да проследиш, за да се добереш до важните клечки. Пласьорите се познаваха по навитите ръкави — просто там държаха парите си. Джобовете им трябваха за пистолети или ножове. Когато работех на терен обаче, винаги се страхувах, Мария. Страхувах се за живота си, страхувах се и от това, което научавах за живота на другите. Ако не бях насъбрала много ярост заради квартала, в който израснах, ако не ми беше гадно до повръщане за семействата на изгубените души, с които се сблъсквах, никога нямаше да мога да понеса всичко това.

Усмивката отново засия върху устните на Мария. Много неща можеха да се прочетат в тази усмивка — беше пълна с уважение и обещание за професионално приятелство.

— Смелостта без страха е нещо нелепо — каза Мария. — Мисля, че си била смела, и ти се възхищавам още повече. Ще станем страхотен екип.

— Като заговорихме за това — каза Ейдийн, — какъв е планът, след като пристигнем в Сан Себастиан? — Искаше да отклони разговора от себе си. Насоченото към нея внимание винаги я караше да се чувства неловко.

— Първото нещо е да отидем до радиостанцията — отговори Мария.

— Като туристи?

— Не. Трябва да разберем кой им е занесъл касетата. Щом открием въпросния човек или хора, започваме да ги наблюдаваме. Знаем, че загиналите на яхтата са крояли някакъв заговор. Въпросът е дали са загинали заради вътрешни борби, или някой е разбрал за плана им. Някой, който още не се е появил на сцената.

— Което означава, че не знаем дали е приятел, или враг.

— Точно така — отвърна Мария. — Също като във вашето правителство, и в Испания има много фракции, които не умират от желание да споделят информацията си с другите фракции.

Пилотът премести лоста на автопилот, свали слушалките от главата си и извика:

— Агент Корнеха? Току-що получих съобщение от шефа. Каза да ви предам, че Изидро Серадор е бил убит в градския полицейски участък на Мадрид.

— Как?

— Бил е застрелян, когато се опитал да отнеме оръжието на един генерал.

— Генерал ли? — възкликна Мария. — Та този случай не е под юрисдикцията на военните.